ЛЮБОВ
ЛЮБОВ
Високо извисил се дъб над пространна гора,
аз гордо поглеждам отгоре на волност победна,
а ти ме прегръщаш, о, моя лоза ненагледна,
и трепнеш до мене и бдиш като малка сестра.
Обрекла се мене, съдбата те с мене събра -
и в мойте прегръдки делиш самотата ми ледна,
умилно ми шепнеш, огъваш се нежна и бледна,
и славиш живота и слънцето в сънна зора.
И с теб се възземам високо, макар и да знам,
че в облаци буйни челата ни гръм ще удари -
нали си готова на жъртва и теб да отдам?
Не слушай как долу злобеят се чуждите нам,
увивай се, скъпа, нек буря ни сплетени свари, -
тъй двама да паднем, сразени от Божия плам!
ЕДИНЕНИЕ
Вечер аз възлизам тихо по вършини,
в тишината морна топло приласкан,
вечер аз възлизам тихо по вършини
и се вглеждам дълго в далнините сини,
и нашепвам песен, кротко замечтан.
Нейде надалече, в далнините сини,
непозната мене има там една, -
нейде надалече, в далнините сини,
вечер тя възлиза тихо по вършини,
кротко замечтана в морна тишина.
Аз я виждам сам от гордите вършини -
тя оттам, засмяна, кима ми с глава.
Аз я виждам сам от гордите вършини -
и, заслушала се в далнините сини,
тя долавя мойте шепнати слова.
КЪМ ЧУЧУЛИГАТА
Не бягай ти от мен, о, малка чучулига,
в простора посребрен,
не рей се трепетна, игрива, лекокрила,
где поглед устремен, зареян те не стига -
не рей се, мила,
да търсиш в тръпен страх притула и закрила, -
не бягай ти от мен, о, малка чучулига!
Не трепвай и недей от мен отвръща взори,
без страх ти пей, ти пей, -
и в мене, както в теб, разгаря плам божествен,
душата ми се рей, трепти крила в простори,
и, чист и девствен,
и аз там пея на живота химн тържествен, -
не трепвай и недей от мен отвръща взори!
О, ако би ме ти прозряла и познала,
ти, песен и мечти,
и как обичам те за твоя дух небесен,
ти върнала се би, при мене би остала,
и мен, унесен,
изпяла би в любов забравно сладка песен, -
о, ако би ме ти прозряла и познала!
——————————
сп. „Слънце”, г. 1, кн. 9-10, 31 октомври 1919 г.
