На 22 януари 2020 г. си отиде писателят Петко Огойски. Петко Георгиев Михайлов-Огойски е роден в село Огоя на 1 ноември 1929 г. Учи в родното си село, след което завършва гимназия в София. Дългогодишен политически затворник. Завършва семестриално Историко-филологическия факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски”. След 1989 г. е избран във висшето ръководство на БЗНС. Бил е главен редактор на в-к „Земеделско знаме”. Депутат от квотата на БЗНС „Никола Петков” в VII ВНС. Автор е на книгите „Българска кръв” (1971), „Шепа земя” (1971), „Мургашка легенда” (1972), „През кривия плет” (1974), „Шарени истории” (1975), „Книга за село Огоя” (1977), „Буна за българско” (1982), „Голема планина” (1982), „Софийска планина” (1983), „Чепинци в миналото и днес” (1986, в съавт.), „Прости изповеди. Отбрани творби” (1989), „Хора и багри” (1989), „Сто шила в торба” (1991), „Записки за българските страдания - 1944-1989 г. в 3 кн.” (1995, 2005, 2009, 2015), „Трохи от хляб” (1996), „Из страшните друмища” (1998), „Езда на таралежи” (1999), „Повод за живот” (2000), „Животът не е сън. Обзорно резюме на политическите репресии в България - 1940-1989″ (2001), „Манастирът „Свети Три светители” край Чепинци” (2002), „Капки от кръвта ми” (2002), „Един живот за всичко и за всички” (2005), „Моят дом - крепост българска” (2007), „Светата Стара планина - Покровителка всебългарска” (2012). Член на Съюза на българските писатели, на Съюза на българските журналисти, на Българското историческо дружество и на Съюза на краеведите в България.