ТРИСТИШИЯ

Светомир Дурбабич

превод: Георги Ангелов

***
Стара крепост:
от бойницата надзъртат
три птичи главички.

***
Мракът на бомбоубежището -
на стъпалото смачках неволно
детска играчка…

***
Под нощния дъжд
скимти скитащо куче -
и не ми е така самотно….

***
Изчезва моето село
все по-далече, в пространството,
и все по-гъст е снегът…

***
Корабът води нощта
край реката -
жабите ги приветстват!

***
Крясък на диви гъски…
Където ме погребат,
ще бъде висока тревата!