Мирослав Кърлежа (Miroslav Krleza), хърватски писател - поет, произаик и драматург, е роден на 7 юли 1893 г. в Загреб, Австро-Унгария. Завършва прогимназия в родния си град, Кадетското училище в гр. Печ, учи във Военната академия в Будапеща. Два пъти бяга в Сърбия (1912 и 1913), за да постъпи като доброволец в сръбската войска по време на Балканската война срещу Османската империя, но сръбската полиция го арестува и го връща на австрийските власти. Те го разжалват и в началото на Първата световна война (1915) го изпращат като обикновен войник на руския фронт (Източния фронт), в Галиция, но Кърлежа се разболява и е изпратен в болница в тила. След войната се занимава с литература, журналистика и издателска дейност в Загреб. Създател и главен редактор на няколко от най-значимите хърватски литературни списания („Пламен” - с Август Цесарец, 1918, „Книжева република”, „Данас”, „Печат”). В периода 1918-1939 г. е член на Комунистическата партия на Югославия. По време на Втората световна война не публикува, живее изолирано и е преследван от усташките фашистки власти. След края на войната активно подкрепя социалистическите промени и е едно от първите имена на югославската литература, поддържан от Тито. Номиниран е за Нобелова награда. Академик. Заместник-председател на Академията на науките и изкуствата от 1947 г. Реабилитиран през 1952 г. от Тито и става член на Централния комитет на Комунистическата партия на Хърватия. От 1951 г. до края на живота си през 1981 г. е директор на Лексикографския институт (сега носещ неговото име) на югославската - сега Хърватска академия на науките и изкуствата. Председател на Съюза на писателите на Югославия (1958 - 1961). Почетен гражданин на Загреб (1960). В творбите си безпощадно изобличава социалната несправедливост на буржоазното общество. Съчинения: Стихове: „Лирика” (1918), „Книга с лирика” (1932) и др.; Новели: „Хърватският бог Марс” (1922, 1933), „Новели” (1924), „Новели” (1937); Романи: „Завръщането на Филип Латинович” (1932), „На границата на разума” (1938), „Банкет в Блитва” (1938, 1939, 1962), „Знамена” (1969); Драми: „Легенда” (1914), „Кралево” (1915), „Христофор Колумб” (1917), „Микеланджело Буонароти” (1918), „Саломе” (1918), „Адам и Ева” (1922), „Галиция” (1922), „Голгота” (1922), „Господата Глембаеви” (1928), „В агония” (1928), „Леда” (1930), „Аретей” (1959). Умира на 29 декември 1981 г. в Загреб, Социалистическа република Хърватия. У нас в годините на социализма са издадени книгите му „Мошеник над мошениците” (1959), „Завръщането на Филип Латинович” (1966), „Щурец под водопада” (1981), а по-късно - „Банкет в Блитва” (2003). Много от произведенията му са екранизирани.

Публикации:

Поезия:

МЕЧТАЯ/ превод: Ангел Хаджипопгеоргиев/ брой 124 януари 2020