Чарлз Симич (Charles Simic), американски поет от сръбски произход (известен и като Чарлз Симик, име при раждането - Душан Симич), е роден на 9.05.1938 г. в Белград. От 1954 г. семейството му се установява първо във Франция, а после - в САЩ. Израства в Чикаго. Печата от 1959 г. През 1961 г. е изпратен за две години с военния корпус на американската армия в Западна Германия и Франция. Завършва лингвистика в университета в Ню Йорк - бакалавър. От 1973 г. е професор по литература в Университета на Ню Хемпшир, преподава американска литература и литературно творчество. Редактирал е американското списание „Paris Review”. Публикувал е над шейсет книги в САЩ и чужбина, от които около двайсет стихосбирки: „Какво казва тревата” (1967), „Някъде край нас камъкът си прави записки” (1969), „Разчленяване на тишината” (1971), „Бяло” (1972), „Школа по мрачни мисли” (1978), „Безкраен блус” (1986), „Светът не свършва” (1989), „Книга на боговете и дяволите” (1990), „Хотел Безсъние” (1992), „Нощен пикник” (2001), „Моят безшумен антураж” (2005), „Маймуните край нас” (2006), „Малко нещо” (2008) и др. Автор е на антологии на съвременна поезия и на есеистични книги, сред които: „Творческият акт” (1983), „Четири преводачески вариации” (1992), „Безработен прорицател” (1995), „И дяволът е поет” (2006). Превежда от сръбски, словенски, френски и др. Носител на наградите „Пулицър” за поезия (1990), наградата на Академията на американските поети (2000), „Уолъс Стивънс” (2007). Поет-лауреат на САЩ за 2007 г.

Публикации:

Поезия:

ВЕЧЕРНА РАЗХОДКА/ превод: Ангел Хаджипопгеоргиев/ брой 124 януари 2020