КАМЪК И ПТИЦА

Лъчезар Селяшки

КАМЪК И ПТИЦА

Гранит, обрасъл
със лишеи безцветни.
От шипков храст,
от дъждове свирепи
разцепен -
чак до сърцевината.
Безмълвен знак
на Божията воля.
Понякога за кратко -
око магично -
задържа полета
на уморена птица.

А после към зенита
той с птицата полита.


ДЪЖД И СЕМЕНА

Дори и мартенският вятър
е с цвят на сини минзухари.
Ту в нас се втурне страстно,
ту спре в зелените върхари.

Мълчат смирено птиците,
мълчат нивя все още пусти,
мълчат и твойте хладни устни.
А този страх в зениците

защо е? Капки кръв от ястреб…
Позна ли свойта същина?
Забързан, мартенският вятър
pазнася дъжд и семена.


ГАРА

Този сняг вечерен
дълго ще се скита -
бял слепец неверник -
да прогледне всичко.

Хилави дървета,
клони в изнемога.
Светна зимно цвете
и припламна облак.

Шепа топли думи -
спрели сме на завет
в похода безумен
на стрелките гарови.

Жар в очи на просяк -
тукашният жерав.
Сякаш бяла нота,
зъзне дар премерен.

Влакът - пътник скучен -
спира се за малко,
и със жест заучен
щраква пак запалка.

Тръгваме - къде ли? -
вкупом - всеки сам е
в крехките предели
на пределна памет.


КИБРИТЕНА КЛЕЧКА

От искрата трепетна
до въглена крехък
на естеството -
мисълта човешка
през триумф и грешки
в изнемога търси
процеп в необята.

Пламъче крилато
в шепите премръзнали!…


МОСТ

Римски мост над река родопска.
В ранно утро по свода вървях.
Стигнах края в нощ белокоса.
Падна звезда, какво не разбрах?


СЕГА

Развява светла дреха
събуденият вятър.
Приижда като ехо
разискрено тревата.

И тъничка антена
люлее синьо цвете,
но още е студено
и още спи щурчето.

Обикновени същности,
от светлина пречистени.
Сега е всичко - късче свят -
и всичко има смисъл.


ОТНОВО

И утре цветовете на земята,
възкръснали, с любов ще се повторят.
Дървета ще шумят, ще бъде лято,
ще блика светлина от всеки корен.

Но ти ще си далеч оттук и вече
ще бъдеш с друго име, друг часовник
ще мери ритъма на зло поречие.
Мълчи. Не дишай. Виж света отново!


МИГ

На Е.

Къде е твоят смях безгрижен?
Къде са думите мостове?
Мълчим в нощта. И неподвижни
стърчат стрелките на часовника.

Мълчим, а зад стената вятър -
слепец объркан - пак се блъска.
Обгърнати от тъмнината,
сме сякаш остров земетръсен.

Но този миг ще ни пречисти
от всеки страх и всяка болка.
Иглици скрежни се разлистват
и грейва нашият прозорец.


БЛИКНАЛ ПЛАМЪК

На Деми

Усмивката ти - бяла пеперуда -
потрепва, всеки миг ще отлети.
Очите ти мълчат, очакват чудото,
рисуват го с най-милите черти.

Не знаеш още - страшен земетръс
внезапно ще те сграбчи - бликнал пламък…
Страхът сега е само миг откъснат,
затворен в малка снежнобяла рамка.


ХАЙКЕ

И само ти с очи метличини
и немска кръв под полското небе.
Отминах двор на замък личен,
прохладна катедрала, къща с герб.
Камбана звънна, литна птица
с молбата ми да те намери,
а в клоните - рояк искрици.
Приседнало на бряг неверен,
отдъхва си и мойто време.
Далечни сенки на тополи -
звънтящи копия, тотеми.
И зов от речните подмоли -
с очи метличини
и ябълка червена -
русалка още ничия -
вървиш към мен,
вратата на деня затваряш.
Очите ти се смеят, жарят,
зове ме в тях неустоимо,
като цветенце
малко
и просто, и вълшебно име:
Хайке.

Марки, Полша


СИНЯ ПЕПЕРУДА

Синя пеперуда -
шнола от косите ти -
свети на перваза -

твое тайно чудо,
думички без смисъл,
смях, искра съблазън.


В ДЕНЯ НА ГРОЗДОБЕРА

Слънцата кехлибарени жужат -
пчели в косите ти от ален залез.
Цъфтят метличини в очите ти.
Приели белотата на брезите,
ръцете ти обгръщат в мен
минутите с неистова възхита.
В пролуките на гъсто като мед
мълчание се стрелкат думи -
откъслечни, задъхано-несретни.
Притискаш се до мен - оранжев вятър,
притихнала в почудата си детска.
И плод на праскова - тъй сладка си!
А как горчи костилката релефна
на бърза като ястреб мисъл,
пресякла кръгозора разтреперан:
Не ме оставяй тук, не искам
без тебе да умра
в деня на гроздобера!


ЕСЕННА ВЕЧЕР

На Г. Л.

Слънцето - паяк заплетен
в своята собствена мрежа,
бавно изтля зад дърветата,
скъса се златната прежда.

Тихичко котката мърка,
трепкат листа по стената,
мига часовник объркано,
спрял на завоя на лятото.

Гледаме мълком как крачи
заедно с враните мракът.
Нещо от нас си отива -
есенно топло, красиво.


БЛАТО

Дори тръстиките край блатото
си имат свой живот - дискретен.
За разлика от жабите
бъбриви, квачещи щафетно.

Приседнала до бряг отвесен,
девойка от училище елитно,
изпаднала в депресия,
чудовища рисува ненаситно.

А после ги затваря в свойта синя
хартиена зоологическа градина.

Едно усмихнато лице я мами
от блатната вода зелена.
Протегнала ръце, безпаметно
поглъща я страстта студена.

Ще я извадят гола чак по здрач,
спасена от гнета в очите молещи.
За нея дълго на брега ще плачат
сиротните приятели чудовища.


ЗАТВОРИ ОЧИ

Спри. Затвори очи. Не питай.
Да спрат и всички в нас укрити
часовници. Да спре Земята.
Да бъдем себе си за кратко.

Ще видим ясно как сърцето
на далнината лятна свети.
Ще чуем и звъна разискрен
на мислите ни чисти.