ДВОЙНО ПО-ГОЛЯМО ЖИЛИЩЕ

Христо Рудински

Когато започнахме да завършваме един по един, защото бяхме в различни курсове, поехме по разпределение. В София остана само Николай Шенков. Фамилията му е Шенков, затова за всички беше Шенков. Той си намери етаж от къща за трийсет лева - една хубава стая, нещо като антре с двойно легло за гости и просторна кухня. Около дипломните работи и при командировки бяхме все у него.

Когато с жена ми ни разпределиха в София, докато си намерим квартира, му бяхме “на гости” цели три месеца.

Той винаги успяваше да успокои, да насърчи, да те накара да работиш. И не даваше на никой друг да готви.

Само ще се усмихне:

- Я обели тия  пет-шест картофа.

Или:

- Ето ти два лева, изтърчи за олио, докато изчистя рибата, че дамите ей сега ще дойдат.

В ония години получавахме малко. Свободен наем, такса за детската градина, карти за пътуване, като платим още електричеството, едната заплата отиваше. Но се събирахме често. Все още нямахме телевизор и като даваха хубав филм, Шенков звънеше. Ще вземем нещо за вечеря, домакинът ще се сърди, но ще го запази за другия път, защото вече беше приготвил някоя вкусотия.

Когато се роди и второто им дете, у тях изведнъж стана тясно.

В ония години жилищата се раздаваха от общината. Всяка година името му стоеше съвсем в началото на списъците.

Един ден минавах да му се обадя в института. Влязох и веднага някой ми подаде пълна чаша:

- Пий, твоят приятел получи жилище!

Оказа се, че наемът ще бъде символичен. И се пътува само с един автобус.

Той празнува още два пъти. Веднъж с по-близките приятели от студентските години, после с хората от отбора. Пропуснах да спомена, че е в националния отбор по вдигане на тежести и е майстор на спорта.

- Правих няколко проекта на хонорар, събрах някой лев. Имам и малко спестени. Ще обзаведа жилището за чудо и приказ.

… Не ми се обади три-четири дни, исках да го питам кога ще се пренася в новия квартал. Вярно е, че освен книгите, детското легло, завивките и дрехите, какво ли друго щеше да отиде в новия  апартамент, но едно рамо никога не е излишно. Прескочих да се уговорим. Нямаше го. Поканиха ме колегите му, но бяха мълчаливи. Обади се само Янков - заместник-шефът на отдела.

- Лоша работа! Тия чиновници в общината сбъркали.

Издали две заповеди. Другото семейство вече се настанило и нищо не може да се направи.

На един дъх изпих кафето, което ми предложиха. Оставих му бележка, че ще намина у тях.

Излязох объркан, чудех се до работата ли да се върна, или да мина през службата на жена си. Кой знае защо си купих вечерния вестник. Прочетох машинално заглавията на първа страница и една ме върна към действителността:

“Нов заместник-кмет на столичната община”. Беше Вичо, състудент на Шенков и негов приятел. Един от добрите студенти. Сиромах като всички ни. Нямаше пари да му препишат на чисто дипломната работа. Аз разбирах от тези неща и за пет-шест вечери на хромова хартия текстът стана един път. Били сме у него с Шенков много пъти.

Като върви - върви. Беше никакво време, а новият заместник-кмет се беше у дома. Покани ме, прибра разпръснатите папки и делово извади от хладилника неразпечатана бутилка:

- Имам повод да почерпя!

Не му казах, че съм прочел във вестника новината.

Той пък щастлив заговори за събирането у Шенков, радваше се, че е получил жилище. Обясних му накратко за случилото си.

- От днес - каза Вачо - съм заместник-кмет на града. Още утре ще говоря с шефа. Той ме покани да работа с него. Второ - жилищата са в моя ресор. Вече видях какво е положението. Има няколко готови от така наречените оборотни жилища. На Шенков кажи само, че почвам да действам.

… Показвам на Шенков вестника. Той прочете информацията.

- Вачо е единственият, който може да свърши работа.

- Вече говорих с него.

- Кога успя?

- Преди час.

- Е, и?

Бях сигурен, че новият заместник-кмет сам ще се обади. Така и стана. Носеше бутилка и настанителна заповед. Но вместо 60 квадратни метра, в нея пишеше: “Жилище от 93 квадратни метра”. Напълно подходящо за семейство с две деца.

Вачо каза, че кметът споменал за случая. Разчула се историята на един от най-добрите проектанти, национален състезател.

Обаждали се и министърът на строителството, и от Олимпийския комитет, и ректорът на Строителния университет - голям почитател на Шенков и ръководител на дипломната му  работа. Новият заместник на градоначалника всъщност получил задачата само да предложи вариант /а той го имаше, още когато се срещнах с него/.

Тази е историята с жилището на моя приятел Шенков.