Георги Райчев

Обичам слънцето, простора,
обичам всички волни хора
и цветица, и Божи твари,
но триж по-мил за мен е бил
гласът на моите другари!

Обичам лудо татко, мама,
и обичта ми е голяма
към мили братя и сестрици,
но цял горя, кога съзра
до мене моите връстници!

Със тях - по-синьо е небето,
по-весело се смей полето,
и във сърцето разгорява
не кратък миг, не жалък вик,
а буйно пламнала жарава.

Че ний младежи сме - решени
да литнем, дружески сплотени,
щом чуем зов - да ни повика,
във час избран, за труд и бран,
сама България велика!

——————————

сп. „Венец”, г. 19, кн. 8, май, 1942 г.