СТИХОТВОРЕНИЯ

Ева Витке

превод: Лъчезар Селяшки

ТУК СВЕТЪТ Е БЛИЗО

вечер влизаш босо
в ароматния облак на постелята
сутрин като откъртена лавина
от леглото
се спускаш стремително по стъпалата
оставяш трохи и чашата с недопития чай
на масата с ленена покривка

влажно е на двора
но не ме чуваш
обличаш твърде тънка куртка

светът това си ти
вселената -
всичко около теб


ГОЛА

открих се пред теб
освободих се от тайната на дрехите
застинах в разкриването
стоях гола

показвайки голотата на сетивата
облеклото винаги приляга
захвърлих на закачалката безразличието
поставих на стола желанието
като лист последен
на пода падна
страстта

рано е за обличане


***
две тела едно до друго
все по-далечни
много по-издължени
в познатата до болка стая

две забравени чекмеджета
като телата ни самотни
всяко за себе си

оттук навсякъде е по-близо
най-далече е до себе си


АВГУСТ

най-вече в това време
на брега на устните

в късичката поличка
облъхната от летния вятър

в мрежата
от преплетените ни пръсти

сред топлите пясъчни зрънца
любовта
не умира от студ


***
любовта - пустиня
не ще се скрие от копнежа

пълзи по пясъчните зрънца
не разбира пътищата
сгъстява тялото протича
през съня

крият злато тихите устни


***
паметта създава митове
има широки рамене

скита се облечена в грубо палто
из отдавна изоставени перони

убива няколко пъти


СТЕНАТА НА ПЛАЧА

Момичета с черни плитки
си подаваха от ръка на ръка Корана
пиеха вода от хидранта

после между пукнатините поставяха
навити на руло късчета хартия

не знаех за какво на различни езици
те молеха едничкия Бог

за себе си също малко зная


***
в чуждите места ставаме по-близки
пътеките водят до нас самите

земята мирише на дъжд
обгрижена рохкава
без лишеи по камъните
без рани от безпокойство

в чуждите места
започваме да живеем отново


***
Мъртво море тежко от солта
брегът проблясва като кисело мляко

на обед слънцето е снайпер
съблича белите кожуси на туристите

няма перо от птица
няма и следа от риби

по-нататък път през мъртва пустиня
между къщички от дървесина
убежища от картон и дрипи


***
страхът
поглъща цветовете на очите

на ламаринената масичка до леглото
мореплавателен календар

морето изсипва от своите къдрици
кехлибарите на безбрежната тъга


***
поразходи се с мен
на пръсти по небето
затвори изтощените до кръв зеници

облаци сняг равно настлан
никога нищо не съответства до края

любовта навсякъде
се осланя на същата истина