РОЖДЕСТВО

Нели Коларова

РОЖДЕСТВО

Да пиша май съм закъсняла
до Дядо Коледа писма,
но нищо, искам само бяла
пътека, спряла пред дома.

Прозорец светъл е написал
стиха - от всички най-висок -
стиха, във който има смисъл
до днес идеята за Бог.

И нека е докрай разнищен
и рухнал всеки идеал…
Във пламък на едно огнище
светът ми се побира цял…

Боя се, че… това е спомен
от времето, когато бе
светът учуден и огромен,
и светлосин като небе…

Но виждам питката с късмети,
която помня от дете,
в ръцете мамини да свети
и пак да я разчупват те.


ЗИМА

Гълъбите прислоних
топло, горе под стрехите -
да заспят цветята тих
и спокоен сън в лехите.

Всички семена приспах
в тихата си бяла пазва.
Чак до пролет обещах
приказки да им разказвам.

И реката укротих.
Млада е, затуй не знае -
дълго чакал я жених
повече ще я желае.

Взех от скреж една игла -
много тъничка и фина.
Ден в сребристо - нощ в лила
избродирах на коприна

и наметнах дървеса,
и полята - до безкрая,
а с дъха си чудеса
мога от мъгла да вая.

Плашат се от студ и мраз,
и вратите си затварят.
Мислят, че ми липсва страст,
ала в шепите им паря

и сега са в моя власт
ветрове, и бури снежни…
Но и в хладния ми глас
има струни тънки, нежни…

Аз съм Зима. С шепот тих
слях света в едничко цяло.
Дишам като влюбен стих,
в който времето е спряло.


ЗИМНА ПИЕСА

Ще напълниш ли каната с вино, догоре налей -
да прелее брега за душата на мъртъв приятел,
да се слеят в очите сълза и усмивка - елей -
щом разперят над нея снежинките бели обятия!

Както трупат се преспи и свири отвън северняк,
нас ни чака един удивителен зимен спектакъл!
Усмихни се на прага, изтупай нозете от сняг,
с тънкостенната кана в ръка като пурпурен факел.

Нека всичките спомени в нея сега заискрят
и, преди да предскаже на чашите пълни години,
да усетим дъха й над потната алена гръд
с аромата на слънце и лято, цветя и малини…

Като празничен звън на камбана е първият тост,
а в очите ти злачни вълни на лозници се стелят…
Ако песен на птиче дочуваш, навярно е кос,
дето в лозето лятос е хранил и гърло и челяд.

Гроздобер да е - не е - от каната лее се смях…
По страните ни румени грижи и болки прегарят…
И от всичките песни за обич които изпях,
като есенен грозд ти проблясват очите, Лозарю!

Нека пием до дъно и чашите пак напълни!
Да разцъфнат в ръцете ни още два алени мака…
Ако моя сегичка откраднеш, от всички жени
аз съм тази, която с теб сетния сняг ще дочака.

Че за миг, ако устни до моите устни допреш,
ще усетиш ти виното как във кръвта ни лудува…
Като огън разпален дъхът ти е млад и горещ…
И… недей да затваряш очи, докато ме целуваш!