ПРОСТЕНА ЛЪЖА
Полегнал в канапето, Илковият татко четеше вестника си. Илко седеше на масата пред отворения прозорец, тананикаше песничка и решаваше задачите си. Изведнъж той удари молива в масата, сгъна тетрадката и викна:
- Беше! Реших ги до една! Татко, бива ли сега да поиграя?
Баща му отмести вестника от очите си, изправи се и каза:
- Днес ти работи съвсем малко, Илко. Не вярвам да си приготвил всичко. Я да чуя урока по четене!
Но Илко не се помръдна. Баща му учудено го загледа и попита:
- Илко, чу ли какво ти казах? Вземи читанката си!
- Аз я изгубих, татко - отвърна Илко.
- Изгуби ли я? Как я изгуби? Къде я изгуби?
- Не знам - прошепна Илко, загледан в сгънатата тетрадка.
- А защо досега не ми каза?
Илко не отговори. Той дори не обърна глава към баща си.
Съвсем неочкавано под прозореца се обади Танчо - синът на съседката-вдовица.
- Илко, Илко, излез малко! - викна той другарчето си.
Илко загледа баща си.
- Иди виж, защо те вика и веднага ела - каза баща му.
Илко излезе от стаята. Баща му тихичко дойде до прозореца. Той видя двете деца да завиват зад къщата. Под кърпеното си палтенце Танчо явно притискаше нещо. Бащата издебна и свари децата тъкмо когато Танчо подаваше, а Илко отблъскваше нещо обвито в дрипав пожълтял вестник.
- Какво е това? - изведнъж попита той.
Децата трепнаха, видях го, замигаха уплашено и не знаеха какво да отговорят. После Танчо се съвзе, подаде увитото на Илковия татко и насечено подхвана:
- Мама каза да я върна. Илко не е питал никого…
Илковият татко разгъна вестника и се слиса. Вътре беше свита нова читанка за четвърто отделение. На първия лист ясно личеше изтриваното Илково име.
- Ти ли му я даде , Илко? - попита бащата.
- Аз. Танчо нямаше читанка - отвърна глухо Илко.
- А защо? Не му ли дадоха по бедност?
- Учителят каза, че не му се разрешава, защото скъсал ланските учебници и защото повтаря отделението - ядно каза Илко.
- Това е право. Трябвало е танчо да пази книгите и да се учи - натърти Илковият татко.
- Тъй. Но майка му няма нито лев. По-добре ли ще се учи той сега без книги, татко? - припряно попита Илко.
Бащата беше поразен от Илковия въпрос. Той загледа двете деца с наведени глави, помълча и подхвана:
- Добре. Какво ще направи Танчо само с една читанка?
Илко не отвърна нищо. Танчо натъжено и разкаяно заговори:
- Другарите видяха от Илка и ми събраха всички учебници. Но мама ме накара да ги върна - да не им се карат. Само Илко и вчера, и днес не иска да прибере читанката си.
- И само Илко е постъпил, както трябва - каза Илковият татко.
После подаде читанката на Танчо и продължи:
- Подарените неща не се връщат. Не обиждай другарчето си, Танчо!
Илко дигна очи и като в сън загледа баща си.
- А утре кажете на учителя ви да набави останалите учебници. Аз ще платя - завърши бащата и си тръгна развълнуван.
- Татко, татко - припна след него Илко и с две ръце стисна милата бащина ръка.
- Ти не биваше да ме лъжеш - каза кротко баща му.
- Татко, прости ми! Беше ме страх! Аз не мислех, че си толковадобър, татко - говореше задъхано Илко и подръпваше баща си.
Бащата стисна главата на своя син и го загледа в очите. После двамата влязоха в стаята, седнаха пред отворения прозорец и загледаха нататък, където над ясно-сините Родопи се накланяше тъжното еснно слънце.
Широката бащина ръка почиваше над синовата глава.
И синът не чуваше, че по поляната тичат и крещят неговите весели другари.
——————————
сп. „Детски живот”, кн. 2/ 1934-1935 г.
