Трайко Симеонов

Тук животът е един и същи,
може би такъв е от години…
Улиците тесни, криви… Къщи
с ниски стрехи, с кривнали комини…

Тука сякаш радостта е лишна…
За душите в грижи уморени -
споменът от славата предишна
тъне им в очите замъглени.

В всекий кът тук сякаш че сновяха
сенките от миналото свято -
само то едничко за утеха,
виждам, свети с ореол огрято…

——————————

сп. „Венец”, кн. 2, 1937 г.