ИГНАЖДЕН
Отварям очи. Съмнало се е. Измъквам се изпод козинявото халище и отивам до прозорчето. На двора всичко е станало бяло, бяло… Крушата е отрупана с пухкав сняг.
Сладостна радост трепва в сърцето ми. Иска ми се да изскоча навън и да грабна шейната, но мама не ме пуща. Не съм се още „даврандисал” след прекараната шарка.
Изляза ли, ще разсърдя „баба Сипка”. Мама е подгънала коляно до огнището и вари „редка каша” - обичайната родопска закуска, която се приготвя от шепа царевично брашно и една-две лъжици шарлан. Сестра ми Веселинка е седнала на миндера и плете чорап, а татьо се е свил до оджака и дроби на малкото столче тютюн.
- Днес е Игнажден. Дойде си и Коледа - казва мама и снема тенджерата от огъня. - Айде да излапаме на бърза ръка кашата, па ти след това вземи балтачето и иди да отсечеш ойна - обръща се тя към татьо.
- Ойна! В тоя снег!…
- Снег не снег, требва да идеш - сопва се леко мама.
- Ай да ти се не видеше и Игнажден, и ойната!… Ами нали скоро го чистихме тоя пусти комин… Около Никулден беше - тросва се на свой ред татьо.
- Чистихме не чистихме - това е! Сега пак ша го чистим. На Игнажден такъв е адетът.
Аз пак се заглеждам навън: снежинките неспирно се сипят. Въртят се като малки бели пеперудки. Захласнат в тяхната игра, не съм забелязал кога татьо е взел брадвичката и е излязъл.
След някое време той се завръща, целият побелял, и донася кичест хвойнов клон, наподобяващ голям таралеж. Снежинките по него бързо се стопяват и в стаята приятно замирисва на смола.
Татьо поогрява измръзналите си ръце на оджака и след това приковава хвойната на дълъг сарък. Мама намята стара антерия, пъхва се в коша на комина и започва да движи чудната четка нагоре-надолу.
- Комшийке, комшийке-е!… - вика някой на двора. По гласа познавам - това е нашата съседка Зейнепа Кундурджийката, бедна вдовица с пет-шест невръстни деца. Примолва се на мама да й даде хвойната, та да си очисти и тя комина.
- Защо ще чисти техния комин? - попитах озадачен мама. - Игнажден не е на тях празник. Нали те са друга вера?
- Друга вера са, ама и те имат този адет… Така е останало от едно време - отговаря мама и се залавя да разтреби стаята.
