ИГНАЖДЕН

Петър Селяшки

Отварям очи. Съмнало се е. Измъквам се изпод козинявото халище и отивам до прозорчето. На двора всичко е станало бяло, бяло… Крушата е отрупана с пухкав сняг.

Сладостна радост трепва в сърцето ми. Иска ми се да изскоча навън и да грабна шейната, но мама не ме пуща. Не съм се още „даврандисал” след прекараната шарка.

Изляза ли, ще разсърдя „баба Сипка”. Мама е подгънала коляно до огнището и вари „редка каша” - обичайната родопска закуска, която се приготвя от шепа царевично брашно и една-две лъжици шарлан. Сестра ми Веселинка е седнала на миндера и плете чорап, а татьо се е свил до оджака и дроби на малкото столче тютюн.

- Днес е Игнажден. Дойде си и Коледа - казва мама и снема тенджерата от огъня. - Айде да излапаме на бърза ръка кашата, па ти след това вземи балтачето и иди да отсечеш ойна - обръща се тя към татьо.

- Ойна! В тоя снег!…

- Снег не снег, требва да идеш - сопва се леко мама.

- Ай да ти се не видеше и Игнажден, и ойната!… Ами нали скоро го чистихме тоя пусти комин… Около Никулден беше - тросва се на свой ред татьо.

- Чистихме не чистихме - това е! Сега пак ша го чистим. На Игнажден такъв е адетът.

Аз пак се заглеждам навън: снежинките неспирно се сипят. Въртят се като малки бели пеперудки. Захласнат в тяхната игра, не съм забелязал кога татьо е взел брадвичката и е излязъл.

След някое време той се завръща, целият побелял, и донася кичест хвойнов клон, наподобяващ голям таралеж. Снежинките по него бързо се стопяват и в стаята приятно замирисва на смола.

Татьо поогрява измръзналите си ръце на оджака и след това приковава хвойната на дълъг сарък. Мама намята стара антерия, пъхва се в коша на комина и започва да движи чудната четка нагоре-надолу.

- Комшийке, комшийке-е!… - вика някой на двора. По гласа познавам - това е нашата съседка Зейнепа Кундурджийката, бедна вдовица с пет-шест невръстни деца. Примолва се на мама да й даде хвойната, та да си очисти и тя комина.

- Защо ще чисти техния комин? - попитах озадачен мама. - Игнажден не е на тях празник. Нали те са друга вера?

- Друга вера са, ама и те имат този адет… Така е останало от едно време - отговаря мама и се залавя да разтреби стаята.