ВЕКОВЕЧНАТА

Камен Васевски

На Димитър Буюклийски - Мичи

По стръмен скат и остър камък
аз виждам как тревата никне.
Как упоритият й пламък
през тях без отдих все прониква.
Тя силни връхчета издига
към въздуха - горещ и плътен -
небето иска да достигне
и да заграби даже пътя.
Но дъжд внезапен я събаря,
нозе я тъпчат. Умъртвяват.
… Топи се слънцето. Догаря.
В нощта тревата оживява.
И в кръговрата си несложен
избухва в пламъци зелени.
В стеблото, в корена нищожен
огромна сила е стаена.
Аз в своя път, обидно кратък,
стоя пред нея, в нея вниквам:
през мен ще мине. По-нататък
в зелени облаци ще блика…