ЗАВРЪЩАНЕ

Светлана Йонкова

Зарязах младостта зад онзи хребет.
Като мушица покрай свещ горях…
Избягах, Господи, дори от тебе -
от себе си обаче не можах.
Сега посрещам своя кротък заник,
където няма зима, няма зной…
Пристигнах тук на борда на Титаник,
а тръгвам с вечния ковчег на Ной.