КИЕВСКА ЛЕГЕНДА

Иван Драч

превод: Марко Марков

„…Днес нашият път минава през
Днепър. Вижте брега, който е пред
вас! Там е Киев и украинската земя,
там са децата и жените ни, бащите и
майките ни, братята и сестрите ни -
те ви чакат!”
/Из обръщението на Военния съвет
на Първи украински фронт/

- Защо над водата ти, старче, стоиш
и махаш с весло, и тревожно мълчиш!
- Аз родните полкове чакам така.
Аз Кий съм, лодкарят на тази река.
- Сведи се, куршуми валят като град
и падат край тебе снаряд след снаряд!
- Ти по-добре в лодката скачай, че то…
Винтовката твоя скучае - защо?

От Лаврата стреля пак немецът, брат.
Там мощите вече години не спят.

Побързай на помощ ти, братко Хорив!
Бъди ти навеки в сърцата ни жив!

- Каква е таз сянка - над бездна гори,
ръцете си чупи, ридае дори!
- Сестрицата Либид в окови лежи
и ястреб над нея жестоко кръжи.
- Звънарна ли екне?
- Полюшват се, знам,
подобно камбани обесени там.

Заложници хиляди с алена гръд
вървят от живота към своята смърт.
- Какво там клокочи, съвсем като вар!
- С тела е запълнен докрай Бабий Яр.
- А там, сред пожари, навъсен и блед?
- Там гърчи се нашия Университет!
- И хълмите златни са бели от прах…
- И то от пожар е - не е то от страх!

Над Днепър събаря се огън и вик!
Посреща Ватутин добрият старик

с войнишката каска, метал и звезда,
в която се плиска свободна вода…