Борис Цветанов

СМЪРТТА НА СВИРАЧА

Засвирих на най-нежната струна Човешките песни
на Човека Железен отсреща и ето:
Човекът Железен със нерви железни проплака
сълза от олово, която ми пръсна сърцето.

АТЛАНТИДА

Във всеки древен мит поука скрита има
и спомняйки си пак на детството слънцата,
разбирам: всеки има своя Атлантида,
потънала отдавна някъде в Душата.

ДОН КИХОТ 2019

Унижен и оскърбяван цял живот,
към кръчмата отправя крачката…
Да види Дулцинея иска Дон Кихот,
но на тезгяха чака Мара Отварачката.

НЕОПРАВЯНЕ НА СВЕТА

Марку Ганчеву

Ние всички пишехме с подтекст,
а текстът само бе претекст,
днеска гледам за подтекст,
а не виждам даже текст.

ГОРЕ ГЛАВАТА

Надмогвай сивото време дето настана,
с преклонена главица да се влачиш през дните!
Горе главата! Събаряй тавана!
И ще видиш усмихнати горе звездите.

СЪЛЗИТЕ НА БОГАТИТЕ

Богатите плачели също.
Думи, които нищо не значат.
Като виждам как в тоя каменен град
само бездомните кучета плачат.

В КРАЯ НА ПЪТЯ

Един след друг приятелите си отиват.
И чакайки и моя наближаващ ден,
след всяка шепа пръст върху ковчега на приятел
разбирам, че отива там и нещичко от мен.

БОЛКА

Нежното цвете от саксията лъскава, нова
зъзне от лукса на стаята и с болка, и със умора
гледа как вие вън бурята и кърши клонове,
но свободни се бият със нея цветята на двора.

ВРЕМЕТО НА СЛУГИТЕ

Мечтая във лицето ми да хвърлят ръкавица.
За рицарската чест да предизвикам и смъртта.
Но никой днес не хвърля ръкавица.
Слугите дебнат с нож и го забиват във гърба.

ХРАМ 2019

Тук днес и здраве, и любов са търговия.
Дори вода и въздух тука са измама.
Търговците са тука богове,
изгонили със бичове Иисус от храма.

ЛЮБОВ

Не само за хляба живее човека.
Но разбира го само когато достатъчно страда.
Че една Любов винаги повече струва
от пустата грижа за хляба.

ЕЛЕГИЯ

Със “Стара планина” по гърдите накичени
“Мила Родино” пеят яничари.
Яничар до яничар яничара води…
А взора от нийде не вижда войводи.

ОЛОВНИЯТ ВОЙНИК

Плащаме си, колкото си струва.
Наивници - какво пък да го крия:
войниците на словото, откакто свят светува
плуват из Морето на живота в лодки от хартия.

ДАНЪК

Тъй както мравка трупа грам след грам,
аз трупах мъдрост в тоя свят.
А днес дошъл е Данъчния и без срам
ми иска данък, че на мъка съм богат.