МИНИАТЮРИ

Веселин Касчиев

ЗА ГРАФОМАНИТЕ

Защо на графоманите им представлява интерес да пишат? Защо се наслаждават на езиковата си немощ и на словесната си плява? Баналното и скучното е явно в кръвта им и им доставя върховна наслада. Те се любуват на творческото си безсилие с илюзията, че в него им е талантът. …Но всъщност, ако трябва да сме шеговити, творческото им безсилие е наистина талантливо. То красноречиво доказва, че обсебени от суетата, те смятат бездарното си слово за истинска сполука.

——————————

ЗА СКВЕРНОТО СЛОВО II

С щуротиите, цинизма и бездарието си някои автори искат да превърнат литературата в изпусната секс кукла, употребена от десетки нейни притежатели, и незадоволена от тях. В такава роля виждат и нас, техните читатели. Литературните сноби, гамени и поплювковци се опитват да сложат ръка върху Словото и да тържествуват над нас. Няма да им се отдаде! Никога не им се е отдавало! Времената на всеобща поквара ще отминат и от мръсната обществена пяна ще се покажат онези самородни късове ценен метал, които всяко поколение открива за себе си и по своему, за да ги предаде на потомството!

——————————

ЗА СТИЛА И ЗА ХОРАТА

Стилът, това е човекът. Някога така е казано. Стилът на епоха без стил е порокът. Значи всичко е възможно, когато тържествува покварата. Човечността е анахронизъм и общността е завладяна от низките страсти. Обаче малкото оцелели духовно запазват стила - извисения, съзидателен стил на благородните дарования.

——————————

КАМБАНА И НРАВИ

В мътни времена, във времена на разпад и разкол, когато майка плаче, много хора се захващат да ловят риба в мътна вода, но от своята камбанария. Ако обаче камбанарията на едни е камбанарийка, на други тя е гигантска постройка.
И така, след време всеки с лова си. Първите заживяват в паланки, а вторите - в дворци и палати. Но времето, съдбата, историята, провидението, Бог всичко обръщат наопаки. При новия обрат отново майка горко плаче, но на нов глас и в друга октава. Логиката на нещата е да разместват местата си. Песента на радостта става Песен на горестта и тъгата и… обратно. Ето откъде ни идва надеждата, че не всичко за духа е изгубено.
В кръговратите на времето всичко се забравя, защото за порочното човечество паметта е неизгодна, но самите кръговрати волю-неволю връщат паметта с нещастия и катастрофи.
Божието наказание е нетленно и изконно.
Както покаянието, изкупената вина и катарзиса.