БОЛКИ И ХОРА

Славка Зашева

БОЛКИ И ХОРА

Време за истина.
И за мълчание.

Болка до болка,
парче по парче
механично закърпват
глътките въздух.
Да дишам се уча,
самостоятелно.

Болки и хора
с нечовешки следи
текат по тръбата.


***
В дъното на кошницата…
изтеклите часове
на ръцете ми.
До червено
узряло е слънцето
в два чифта обрани устни.


ДОБРОСТОРНИЦИ

Наречи ме сега.
Наречи ме със име,
което не знам
и не помня.
На мен наречи го.
Да бъде разрошено.
Да носи безсънни
води и да бликат
от него въпроси.
Само аз да съм
отговор.
Наречи ме със име.
Откъсни ме
от себе си.
И върви все към мен -
бяла и боса,
за тебе наречена.


ОСТРОВИ

Островите
във очите ти
ме обитават.
Очертанията им
вече различавам
сред квадратите на
кухненската маса,
в дългите ръкави на неделята,
в няколкото шупли
на страха си.

И все по-ясно виждам
величествени скулптури
от камък.

В огромните мащаби
срещу мен
всички устни се разливат
и се давят.
Устните са дъно,
от което стигам
камъка.


***
Там,
където ме няма…
Градът събира
почерци
в тротоарни тетрадки
и мълчи за тебе
на първия срещнат.

Там,
където ме няма,
барове пият
самотно
нощта до капка,
до ръба на масата
с изгорелите свещи.

Колко ветрена плът
ще изгние,
без коричка от хляба
да струва,
колко пъти,
обгорена,
ще пада и пак ще зараства
накриво.

Там,
където ме няма…
Докато аз те целувам.