ЕСЕН
ИЗЛОЖБЕНА ЗАЛА
Кой изпъстри с ярки багри листата?! Кога невидим художник изля щедро палитрата си върху дърветата?! И как успя да подреди неповторими пана по пътеките и под стволовете?!
Гората мълчи като изложбена зала, разтворила широко порти. И само студеният вятър припява северна песен високо в клоните.
——————————
СУВЕНИРИ
Цветята в парковете намаляват, защото не достигат средства за отглеждането им. Подържат се централните алеи, докато останалите буренясват. Въпреки това, можем да донесем у дома дребни сувенири, без да нарушаваме предупрежденията по старите табели, забраняващи късането на растения и клони.
Есента предлага щедри дарове. Жълти и ярко червени листа красят стаите ни. Шепи жълъди, пръснати по пътеките, напомнят шоколадови ядки. Кестени лъщят като полирани мебели. Къдрави шишарки, разтворили люспи, лежат под елхите. Кората на платана се лющи на безформени отрязъци. Клонки с причудливи форми се крият в храстите. Семената на клена, вместо пеперуди, летят с вятъра. Шушулките на акацията, с цвят на какао, хрустят край ствола й. Листата й се сипят от вейките, като златен дъжд.
За няколко минути събираме шепа дребни радостни сувенири. Сезонът на съзряването влиза в дома ни и ние запазваме по-дълго приятните мигове, получени от скромните дарове на есента.
——————————
СЪННА ПЪТЕКА
Застудява. Пътеката зиморничаво се загръща с наметка от сухи листа. Вятърът безмилостно разпилява износените кръпки и снагата й незабележимо потръпва.
Няма ги пролетните певци, огласявали дъбравата. Кълвачите са се пръснали из гората. Катерици и мишки без шум събират есенна реколта. Охлювите бавно се катерят по дърветата, предсказвайки дъжд. Земята очаква с напукани устни освежителната влага.
Вцепенена, пътеката търпеливо зъзне. Когато първият сняг я загърне, само тихото скърцане на нечии стъпки ще нарушава съня й.
——————————
ДАЛЕЧЕН СПОМЕН
Есента в казармата ни посрещна с проливни дъждове. Водните струи плющяха като бичове. Тежки облаци захлупваха небосклона.
Обувките протичаха след продължително газене в калта. Мокрите партенки облепваха краката с леден компрес.
Край оградата на поделението лежеше просторна нива. В средата й чернееха няколко пъна. Срещу тях, на вишка, стоеше часовой. Казаха ни, че по време на буря той сваля каската си. Така намаляваше металните предмети по тялото си, с изключение на автомата.
В първата седмица страшен трясък разтресе помещенията и тока угасна. Техническото отделение хукна да издирва повредата.
Над разораната земя пълзеше струйка дим. Мълния бе ударила един от пъновете и той пуши няколко дни. Тъмната му снага бе пронизана от безмилостното жило.
