Есенски има божата дарба да говори с гласа на всички ни, премисляйки, обхождайки собствения си мъжки извървян път през годините. Много от стиховете в тънкия сборник с цвят на крехка и вечна трева са с посвещения на поети и приятели, в тях тече назована река през родни за поета долини, под извисявали се над детството му ридове.
Но конкретиката, посвещенията не ограничават творческото безпокойство и прозрения на единствен адрес, диалогът с приятели-поети дълбочинно е шепотен или гневен разговор със света, зрял опит за надникване в промисъла на съществуването.
Магнетизмът на тези изповедни стихове е в органичното сродяване на случката, била някъде и някога, с универсалната многозначност на чувствата; в раждането на сложна, асоциативна мисъл от щедро усетената плът на битийното.

Банко П. Банков

Иван Есенски, „Доземи”, лирика, 2019, фондация „Земята и хората”