ИМАШЕ ВОЙНА…

Олга Ляснюк

превод: Ваня Ангелова

Из цикъла «Възрастни момчета и момичета»

***
имаше война
на Изток и в главите ни
едни се защитаваха от нея
с алкохол
други - с оръжие
трети - с живота си

и войната свършваше
когато
стената на живота
ставаше почти невидима

малкото момиченце
с раненото
плюшено мече
и с разбитото за цял живот сърце

се приближаваше до загиналите войници
поглеждаше в очите им
и се чудеше
накъде се изветря животът от хората
навярно
като мехурчета от лимонада
или
като въздух
от балон
който бива издухан
или
като познат за теб
парфюм
който ти е за спомен
и момичето мислеше
със своето разбито за цял живот сърце
че навярно не са
но че навярно
иска
хората да са зрънца
които Бог засява
и после събира
тези
които са покълнали


***
Аз съм тази
която лежи с венчален пръстен
на дясната ти ръка
аз съм тази
която твоето дете
нарича «мама»
аз съм тази
която предопределя
твоите закуски и вечери
и мирише
сутрин на кафе
а вечер
на прочетена книга
аз съм тази
която се разкъса
наполовина
за да бъде твоята половинка
а жената
която някога беше в мен
отиде в полето
подарените цветя
да оскубе


***
На дъното на чашата
има толкова дълбока скръб
а аз не мога да плувам
а ти ми изстрелваш годежния си пръстен
и ми казваш
че това е моят спасителен кръг
а при това и другите говорят
че в очите ми
ангели плакнат крилете си
и казват още
че в очите ми
всички дяволи са се удавили
а говорят още
че приличам на рекичка
а всъщност
съм риба
която не може да плува