СНИМКА
Килната стара къщица.
На ниско столче - мама.
Тук премина животът й.
В едната стая - мама с три деца.
През стената - кравата с теленцето.
Кучето - под стряхата.
Мама - угрижена -
тъжна Богородица.
Защо, мале?
Здрави сме и тримата.
Аз - глава на семейство.
Татко гние в Сливенския затвор -
оказа се горд селянин.
Полицаите го пребиваха,
а той юмрук им показваше…
Тази пожълтяла снимка
години вече суши гърлото
и люлее сърцето.
Мамо, където и да си сега,
знай, ние сме добре.
Непокорни сме като татко.
Тъжни - като тебе.
Ако се срещнете някъде с татко,
(някъде в безкрая),
кажи му, че живеем достойно.
Горди сме с него.
А за теб - тъгуваме.
Обещал съм. Повикаш ли ме -
тръгвам веднага.
Може да е по зазоряване.
Може да е в потайна доба.
Тръгвам веднага!
Тръгвам веднага -
повикаш ли ме.
Обещал съм.
Ще ти донеса цвете от двора.
Може да е ранна пролет.
Може да е късна есен.
Тръгвам веднага
с цвете от двора,
повикаш ли ме, мале!
