ОГНЕН ПЪТ

Петър Селяшки

В АЛТЪН КАЛОФЕР

Тържественият звън на тежката камбана
над китния Калофер проехтял.
И пред училището родно, на мегдана,
във утрото народът се събрал.

Мъже, жени, деца и старци побелели
дошли да честват празник скъп и мил.
И звучни песни учениците изпели
в прослава на Методий и Кирил.

А след това учителите реч държали -
хвалебна реч за щедрия султан.
Превивали гръбнак, издигали възхвали
за петстотингодишния тиран.

Лихвари тлъсти, чорбаджии и джелепи
се хилели и пляскали с ръце -
доволни били от словата раболепни
и одобрили ги от все сърце.

Но в този миг най-младият учител, Христо,
преминал през навалицата смел,
на камъка висок се качил поривисто
и сам ораторската дума взел.

И безпощадно, сякаш с бич и със куршуми,
заудрял той душманина проклет.
Народът жадно слушал пламенните думи,
от вяра за спасение обзет.

Над първенците се извила страшна буря
и злобно те засъскали отвред.
Преди да свърши тържеството, към мюдюра
отправили се вкупом за съвет…

„О, братя сиромаси, стига робство стига!” -
отеквали опасните слова.
Във този светъл ден на българската книга
на бунт народа Ботев призовал.


ДУНАВ

Ще се плискат твойте води през вековете.
И все така неспирно ще шумиш.
И все така достойно споменът ще свети
и ще вълнува нашите души.

И няма да покрие сивата забрава
написания с кърви летопис.
Навеки ще се носи гордата му слава
под грейналата ведросиня вис.


МИЛИН КАМЪК

Над Борованската могила
изгрявал пролетният ден.
Към Милин камък с тройна сила
врагът настъпвал разярен.

Изтряскал залп. В ранното утро
застенал старият букак.
Високо смелият Куруто
развял зеления байрак.

О, Милин камък, Милин камък!…
Развихрил се тук боят пръв.
Ридът горещ сред дим и пламък
опръскал се с юнашка кръв.


КРУШЕВСКИЯТ ИЗВОР

И бавно залезът догарял,
припадал пролетният мрак.
При тебе Ботеви другари
дошли с зеления байрак.

Приседнали. Байрака свили.
Обвил го четник о гърди.
И жадни устни потопили
във ледените ти води.


ПОСЛЕДНИЯТ БОЙ НА ВРЪХ КАМАРАТА

1.

След схватката на върха „Вола”
войводата повеля дал.
Заели тази чука гола
и сетен бой е закипял.

Злокобно свирело олово
и рикоширало в скали.
А Ботев със лице сурово
гърмял сред своите орли,

размахвал голата си шашка,
командвал кървавия бой.
Черкези, турци с вой дивашки
налитали към тях - безброй.

Ечали смелите му думи
от утрото, та чак до мрак.
Пробит от вражески куршуми,
плющял зеленият байрак.

2.

С рубинен пламък залезът горял.
След тежък бой, в минути привечерни,
със своя щаб, със верни (и неверни),
на този скат войводата е спрял.

Над Йолковица изстрел пропищял
и ехото отекнало зловещо.
И буйно бликнала кръвта гореща,
залитнал Ботев, бледен се прострял.

И гузни, от тревогата обжарени,
другарите му бързо се прекръстили.
А в този миг над кървава България
войводата безмълвен е възкръснал.

Врачанския балкан,
юни 1956 г.