Иван Ненов

***
Не зная как е на Небето,
но дяволите на Земята са във рая.

***
Какво ще правя сам във планината ли?
Ще поздравявам мравките за тяхната усърдност.

***
Тревичката, излязла изпод камъка,
е моята надежда за Живот.

***
Каква съдба, народе мой, каква съдба!
Или си роб, или слуга.

***
От неизбежното не се страхувам,
но плача за изгубените дни.

***
Перо във въздуха, но птицата я няма…
Стърнище в нивата - ожънато…

***
Най-бедна беше тази нощ за мен.
Аз не сънувах сън.

***
По всичките пътеки няма как да мина.
Ще избера една-единствена - към Тебе.

***
Еднакво слънцето напича
върху увехналото цвете и върху мен.

***
Аз искам не да пиша стихове.
Искам животът ми да е поезия.

***
Най-дългият ти път е също къс,
ако си спал, когато си пътувал.

***
Всеки глас на поетите
е или вик, или плач, или песен…

***
Душата на човека е градина.
От бурени и плевели пазете я!