ОТИДЕ СИ ПИСАТЕЛЯТ ХРИСТО МЕДНИКАРОВ

На 14 ноември 2019 г. почина писателят Христо Медникаров. Христо Стоянов Медникаров е роден на 18 април 1930 г. в село Разпоповци, Еленско. Завършва гимназия в град Елена, а висше образование - руска филология в Софийския университет. Бил е учител в Елена и Велико Търново и след това журналист във вестник „Борба”, Велико Търново (1971-1990). Автор е на книги с литературни изследвания, поезия, есеистика и разкази, сред които „По следите на Емилиян Станевите герои” (изследване, 1982), „Люлка под Балкана” (документална повест, 1992), „Стожер на духа” (в съаторство, 1993), „Есенни ручеи” (стихове, 1993), „Размисли и прозрения” (1994), „Родени от Балкана” (в съавторство, 1995), „По диктовка на сърцето. Биографичен очерк за Верка Сиракова-Недялкова” (1998), „Български вълшебства” (есета и къси разкази, 1998), „Песни за българския дух” (1998), „Посечената вяра на зографа” (разкази, 2000), „Еленски балканджии-шегаджии” (2001), „Пъстроцветия” (разкази, 2002), „Живописецът Йордан Попов. Биографичен очерк” (2003), „Неразделни, като в песента” (2003), „Живот за родния край. Биография на Стоян Медникаров” (2005), „Нашепнато от Балкана” (стихове, 2005), „Еленска духовна твърдина 1837-2007″ (в съавторство, 2007), „Родословие и роден край на Емилиян Станев” (2008), „Идвайте си” (стихове, 2010), „Камъчета от реката” (разкази, 2010), „Весели еленски бивалици” (2012), „Неразделни като в паметта” (в съавторство с Пенчо Чернаев, 2014), „Обич и памет за роден край” (2015). Член на СБП и СБЖ. Заслужил краевед. Носител на национални награди за есеистика и поезия. Превежда руска поезия. Участва в антологии и сборници. За книгата си „Размисли и прозрения” през 1996 г. е номиниран от Международната академия за изкуства със седалище в Париж. Носител на наградата „Златното перо” на СБЖ и на орден „Св. св. Кирил и Методий” - 1 степен. Почетен гражданин на град Елена.

Поклон пред светлата му памет!