Константин Гергиною

превод: Виолета Данаилова

СРЕЩУ МЕНЕ Е САМОТНОСТТА

Стоим един срещу друг на угощението
на нашата нетърпимост.
Ти, като есетра в олио,
аз, като усмивка в зехтин.
Маслиновото клонче
го няма помежду ни…
Стоим един срещу друг
На угощението на нашата вражда.
От ложите ни поздравяват
познатите страхове,
от партера ни освирква
лицемерието на другите.
И въздухът внезапно
влиза в резонанс
с грандиозното земетресение
в Южната Италия,
или с амплитудите
на подвижната светлина,
която е всеки от нас.
“Героизмът – каза ти –
е проява на невежество”.
“Любима, тази вечер,
ти си нечовешки хубава –
казах аз. – Приличаш
на скулптура, чието съвършенство
е изваяно от страданията
на десет гениални творци
и от което вече
никой не се нуждае.”

ФАНУШ

Не виждаш ли, Фануш – гасне ни огъня.
С бури и ветрове пустошта ни прави безгласни
от Балдовинещи, през Градище,
чак до Яломица ни отчуждава
от другите и от нас.
Не виждаш ли, че Панаит е парижанин
и приключва века си светъл и скръбен?
Не виждаш ли как смъртта вплита мечтите
в нашия жизнен покров на артисти?
Нима ще останем само в сънищата на мъртвите?
Или пак в любовта ще се скрием?
Знам, отново заедно ще се напием
само с вода. Погледни!
На балкона безбожните ямби на тъгата ни
среднощно гуляят с цуйка от Бузъу.

Фануш – (на рум. – поет)

ВЕЛИКИЯТ НЯМ

Тежко бях болен!…
Стенех в безсъзнание,
повален от бацила
на собственото си раздвоение,
обладан от смъртния вирус
на безверието,
че животът е съществуване.
…Просъница
беше името на времето,
когато ми се струваше,
че се раждам.
Отсъствие
се наричаха часовете,
които мълчаливо ме хранеха.
И Великият Ням се зовеше словото,
което би трябвало
да ми е началото.

РУИНИ ОТ ИМПЕРИИ

Заточен в сибирите на очакваното,
с една кожа от самур
върху раменете на мечтата –
охо, мон амур, ако знаеш
какви поклони съм правил
на отчаянието
само за да бъда,
а и да не бъда,
в този свят.
Изгорях като старо кандило
до смъртния одър
на господаря на този музей
а той все ме гони сред вас,
между живите.
Пак аз, сега с мъки и крясъци,
плувам и се спасявам,
покатерен върху една сламка,
наречена поезия.
Заточен в студовете –
тежко ми!
Зидам подробностите на живота
с отломки от стихове,
с късове от империи!