Онази целувка…

Мария Гюзелева

***

Онази целувка…
Само неоните и Бог
я видяха.

***

Отвъд стъклото –
заскрежена тишина
и тъжни клони.

***

Разрових снега.
Подранило кокиче
ми се усмихва.

***

Дъхави нощи.
Ароматът на лято –
без дъх оставам.

***

Ръцете ти –
спокойствие,
което ме влудява.

***

Луната гори.
Тишината ме следва
по пътека от листи.

***

В сърцето – нощ.
Денят въздиша тихо –
стъпки по снега.

***

На стъклото
снежни цветя –
дъха ти.

***

Двеста снежинки
умират на прага.
Ражда се ручей.

***

Гръмотевици.
За малко поне
прахът ще е спомен.