ВЕЧНОПИС

Петя Цолова

ВЕЧНОПИС

По тънката, разкаляна пътечка
между преспи, вкоравени и подгизнали
от старост,
отново със рогца зелени пише нещо ново
новата трева…


ПОКЛОН

След това лято горещо и диво, в което
от любов на магия си оцелял,
най-после прохлада милостиво избива
в дните ти - глътки нажежен въздух бял.
После небето на възбог се вдига
и светва със синя, бездънна печал.
А една вечер, клин в него забили,
и жеравите проплакват с прощален грак.
И изведнъж става пронизващо ясно
как нетрайно е всичко на тази земя,
как отлита като въздишка не само лятото,
а и животът ни - цял…
О, Боже, нима толкова бързо идвало времето
не за очакване, надежди, молитва,
а за сбогуване. Благодарност. И тих благослов
към лета и години, към всичко отминало…
И за поклон доземи към тебе, едничка,
която от живота ни правиш магия,
Любов.