ОБЛИЧАНЕ НА ГОЛАТА ИСТИНА

Петя Пейчева

ОБЛИЧАНЕ НА ГОЛАТА ИСТИНА

Откраднаха й дрехите, а после
така уплашено се възмутиха,
че истината ходи гола, боса,
носа си в мръсните им ризи тика.

Апашите подхвърлиха наметка,
ограбена от чуждото богатство.
Смокиновото си листо й лепна
прелюбодеецът, о, светотатство!

А подлите умуваха пак бързо
обратно в кладенеца да я върнат,
преди да ги разкрие с поглед дързък
как в ложите представителни тръпнат.

Отдавна сме привикнали с лъжата -
гримирана, натруфена, удобна
за лесната игра без правилата,
в която истината е заложник.

Защо търпим лъжата да се кичи
с одежди чужди, с друго, свято, име?
В местата разменени и зад линча
на истината - гузна съвест крием…


ТАКТ 7/8

Разбързахме се, стъпките сгрешихме.
Тогава някой ни подложи крак.
Направи устрема ни пак излишен,
за да ни върне подличко назад.

Не можем да преглътнем гордостта си.
Столетия ни спъва завистта.
Не с другите народи разногласи -
със себе си премерваме снага.

Защо не се изправим като равни
и да покажем - даже на инат,
че няма да се пуснем от хорото!
Но не на място. В седем осми такт.