ФАБРИЧНА ПЕСЕН

Христо Пунев

Гърмете, ревете, челичени вий колела,
безспирно скрипците въртете, -
не искам да зная, че тежки са мойте тегла;
под вас, че слабеят ръцете!

Ревете, скрибуцайте грозно - не искам да знам…
Аз виждам, зората изгрява -
съзирам през черния облак звездица със плам
честитите дни да вестява!

Скрибуцайте грозно… Зората от изток се смей -
земята събуди, огрея
и всичко запова от радост за бъдност да пей…
Скрибуцайте - аз ви се смея!…

——————————

сп. „Ново време”, г. 7, кн. 4, април 1904 г.