ДЪРВОТО

Кремена Ячева

ДЪРВОТО

То чака по-безмълвно, търпеливо,
ревниво пази тайни и гнезда.
И денем сянка кити услужливо,
а нощем люшва в клоните звезда.

То никога не е било самотно!
Че раните нима ще зарастат?
Със ветрове и бури е имотно
и със крила преди да отлетят.

Но сякаш, че е малко натъжено
или на мен така ми се видя…
С каква ли болка ще е примирено
щом има плод и пълни с пух гнезда?

Откри ли там случайно стара рана?
На клона вдясно още тя личи…
Отдавна мойта люлка е люляна -
детето в мен дали ще различи?

А чувала съм - всичко отминава…
И нужно ни е нещо, но какво?
Тъй споменът за люлки да остава
в останало от детството дърво.


***
Оставете ме! Аз имам своя Амхърст,
свойте изгреви и залези с пчели,
свойте кратки стихове (самоизмама),
ветрове, при мен за кой ли път дошли!

Завиждайте! За моя вечен Амхърст.
Всеки стрък трева е враснал в мен, боли.
Не, това не е досадна мелодрама…
В малки чудеса душата се кали.


***

„Мама ми опече вселена
от сладкиши.”
Йеуда Амихай

Мама ми омеси вселена
и звездите ми поднесе.
От дланта й още топли,
светли от душата й.
С устни ги докосвам
предпазливо -
някой ме целуна по устата.


ПРИВЛИЧАНЕ

Листата бавно падат към Земята
и нежно я завиват.
Нека да й бъде топло!
Защото я обичат.

Дъждът във есенната вечер
задъхано шепти и я приспива.
Нека да сънува ручеи!
Защото я обича.

Луната всяка нощ безмълвно
й открива нова тайна.
Нека я усеща близо!
Защото я обича.

И аз до теб да стигна искам
Като луната, листата и дъжда.
Нека да ти бъде хубаво!
Защото те обичам.


ЛУДИЯТ

Вали. Не помня вече откога.
Чадъри, тежки маски - не лица.
До глезен в локвата като в шега
сам лудият си търсеше слънца.

И смееше се. А внезапен страх
разбърка странно маски и лица.
Не знам защо, но аз му завидях -
там лудият си имаше слънца.


***

Моят кактус цъфна -
секунда само след смъртта ми.

Подредиха се звездите ми щастливо -
секунда само след смъртта ми.

Точно тебе чаках. И дойде -
секунда само след смъртта ми.


***

„Светът е мой затвор.”
Пиер Реверди

Залагах
всичко, което имах:
добрина, надежди -
до последната сълза.
И всичките молитви
си заложих. До една.
Забогатях.
Кой ще каже
честно ли, нечестно ли…
Забогатях с тъга.
И ето ме сама
в едничката килия
на живота ми.