Давид Мария Туролдо

Фра (брат) Давид Мария (светско име - Джузепе) Туролдо (David Maria Turoldo), италиански свещеник и поет, е роден през 1916 г. в село Кодерно в бедната област Фриули в многолюдно и религиозно семейство, в което умират девет деца в най-ранна възраст от глад и мизерия. Ръкоположен за свещеник на 18.08.1940 г. Посреща Втората световна война като член на древния монашески орден „Слуги на Мария” и като участник в Съпротивата. Завършва философия в Католическия университет в Милано (1946), кандидат на философските науки, преподава като доцент по теоретична философия в Милано и на катедрата по литература в университета в Урбино. След войната участва и в организацията на християнската комуна Номаделфия край Гросето; основава в Милано общината на левите католици „Корсия дей серви”, обявява се срещу американския милитаризъм и войната във Виетнам. За отказа му да влезе в управляващата Християн-демократическа партия папа Пий XII му нарежда да напусне Италия (1953) - пребивава в Австрия, Бавария, Англия, САЩ, Канада. Заточението му е прекратено от папа Йоан XXIII. Редовно сътрудничи на вестници и списания. Поет на християнската духовност. Темата за злото в поезията му присъства винаги не като метафизичен, а като конкретен - социален и исторически - проблем. Кредо: „Истинската поезия винаги е религиозна. За мен да пиша стихове е като да се моля”. Автор на редица поетични сборници, сред които „Моите нощи с Еклесиаст”, „Последни песни” и др. Умира от рак на панкреаса на 06.02.1992 г. в болницата „Свети Пий X” в Милано. На погребението му присъстват повече от три хиляди души.


Публикации:


Поезия:

И СМЪРТТА НЕ БИ МЕ ПРИНУДИЛА/ превод: Георги Ангелов/ брой 122 ноември 2019