ЗМЕЙОВА НЕВЯСТА

Руси Маринополски

Тая нощ нямаше луна, но звездите бяха толкова нагъсто и големи, че старите бухлати черници хвърляха сянка под себе си и по старите каменни зидове. Не бяха пели първи петли. Керванджийката и Вечерницата се бяха дигнали високо и показваха, че е около два часа след полунощ.

В тая късна доба, изпълнена с тайнственост, някой силно почука по високата дървена порта на баба Яна баячката. Тя отвори очи и се ослуша. Кучето не залая. Мъжът й тихо похъркваше до нея. А тя чу това остро и отчетливо почукване, насочено сякаш само за нея. Не се уплаши. Много я бяха будили по това време за родилки.

Стана тихо. Без да пали газената лампа, наметна големия вълнен шал и излезе. Кучето, което спеше до вратата, я погледна сънено, но не тръгна след нея като друг път.

Старата жена тръгна уверено по огряната от звездите каменна пътека и отиде до портата.

- Кой е?

- Бабо, жена ми ще ражда! Ела!

Старата акушерка и баячка, както я знаеха в целия град, не попита за друго. Върна се, облече вълнена дреха и излезе, като притвори тихо вратата. Когато отвори портата, тя видя много висок и слаб мъж, загърнат в черно наметало и качулка на главата. Не го позна.

- Да вървим, синко. Готова съм.

Мъжът тръгна напред. Спуснаха се по стръмна калдъръмена уличка. Тя вървеше на крачка след него и все се питаше кой е тоя човек. Не беше го виждала. Чудеше се и на себе си - краката сякаш никога не бяха я болели, та стъпваше леко в стъпките на високия мъж.

Стигнаха до последните къщи на Долната махала. Баба Яна се поспря. Спря се и мъжът.

- Бабо, не се плаши от нищо! Върви след мен и мълчи. Мине ли всичко добре, богато ще те наградя.

Баба Яна се прекръсти скришом и тръгна след водача си. Краката й стъпваха по тясна, но равна пътека, която ги водеше между обрани царевици и слънчогледи. Скоро равното свърши и поеха по стръмен баир.

Баба Яна познаваше къра и околностите на града и разбра, че непознатият мъж я водеше към Топкория. Съмненията й, че той е каракачанин, свърнал стадото си наблизо, отпаднаха. Учудването й нямаше край, но тя си мълчеше и вървеше близо до него.

Навлязоха в гъста гора, пълна с шубраци и тръни. Тука беше тъмно и страшно, но старата жена виждаше гърба на водача си и вървеше след него. Той сви наляво, после нагоре, към най-гъстото на гората. Спряха пред стръмен варовит бряг. Той отментна тежка кожена завеса и каза:

- Влез и направи всичко, за да са добре! Вярвам ти.

Баба Яна влезе в пещера, голяма колкото стая и цялата покрита с кожи. В дъното гореше огън, върху който на верига висеше голям бакър с вода. На голямо легло, застлано с нещавени овчи кожи и одеяла, лежеше младо момиче, почти дете. Очите му бяха широко отворени и пълни с болка.

Баба Яна свали шала и заедно с вързопчето ги сложи на една дървена поставка. Тогава видя тесен, тъмен вход на друга пещера. Седна до бременната жена. Младото момиче се надигна, прегърна старата жена и се разплака.

- Майко, майчице… Страх ме е. От всичко ме е страх. Ох, Господи, какво стана с мен.

Баба Яна я прегърна трогната, помилва я, целуна я нежно като майка и прошепна:

- Не плачи, чедо. Бог е добър и ще помага.

Тая нежна ласка изтри сълзите от сините очи на родилката. Старата жена стана тихо, разгърна месала на бохчичката си, извади щипка тамян и го ръсна в огъня. Китка босилек сложи в котела. Малката пещера се изпълни с благоухание, което вдъхваше спокойствие.

Извади плоско шише ракия, глътна малко за кураж, напълни си шепата и хубаво разтри с лютата течност ръцете си. Извади малка ръждава ножичка и дълъг, памучен конец. И тях обля с ракия. „Кой е тоя човек, кое е това момиче?” Никога не бе чувала, че в тая кория има пещери.

Силен писък я стресна. Русата жена се замята, обезумяла от болка. Баба Яна отметна завивките, хвана жената за разголените колене и ги натисна силно нагоре.

- Викай, чедо, викай. Напъвай се, още… още…

Върху бялата постеля се появи новороденото. Акушерката го пое, сряза пъпната връв, върза я с двоен конец и леко я заля с ракия. Новороденото изпищя и пое първата глътка въздух. Баба Яна сипа вода в дървеното коритце и натопи малкото телце.

Като го обърна, тогава видя, че това дете не е като другите - на гърба си имаше малки, залепени за кожата ципести крилца. Окъпа го, пови го в приготвените бели пелени, прекръсти го и се зае да оправя родилката.

След като стори това, което беше нужно, започна да буди унесената от изтощение млада жена. Помогна й да се поизправи, тури й възглавници зад гърба, подаде й новороденото.

Забравила болките, младата майка пое малкото, обърна го към огъня и сълзи закапаха по белите пелени. Тя знаеше - сега започва да плаща своята греховна любов.

Баба Яна събра бохчичката си, наметна големия шал и застана пред кожената завеса. Мъжът влезе в същия миг. Отиде до леглото, погледна жената, погледна детето и се усмихна.

- Вдигни си престилката, бабо.

Наведе се към тъмния ъгъл, взе нещо, обърна се и изсипа с препълнени шепи платата. Баба Яна не усети да натежава престилката й, там имаше люспи от червен лук.

Мъжът погледна отново към леглото, вдигна кожената завеса и излязоха в потъмнялата преди разсъмване нощ. Бързо стигнаха до дървената порта. Тя се хвана за вратата и се обърна към непознатия.

- Сполай ти, жено, за доброто, което стори! За доброто ти сърце!

И си тръгна.

Баба Яна влезе, подпря вратата и тръгна към торището срещу нея. Изтърси лучените люспи, без дори да помисли за нищожността на възнаграждението за всичко, което преживя тая вечер. Тихо отиде вкъщи, съблече се и склони глава пред малкото иконостасче.

- Господи, помогни на грешниците!

Мушна се в топлото легло. Знаеше, че няма да може да заспи, но под топлата завивка щеше да осмисли по-лесно преживяното.

Пак стана по-рано от мъжа си. Запали огъня, тури бакърче с воода, премете стаята.

Събра боклука в лопатката и тръгна да го изхвърли на торището. Засили лопатката, за да заметне събраното по-нагоре и ръката й остана така, като замръзнала.

Там, дето беше изсипала снощи лучените люспи, жълтееха златни монети. Голяма купчина златни пари. Баба Яна пусна лопатката и започна да ги събира в престилката си. Както се беше свила на две с натежалата престилка в скута, погледна към небето и прошепна:

- Господи, неведоми са пътищата твои! - притвори очи и видя младата родилка, разширените й от болка и ужас сини, красиви очи. - И това чедо майка го е раждала. Погубило се е само от своята голяма греховна любов.