ПОСЛЕДНА СРЕЩА

Руси Маринополски

Отровна змия ухапа кравата на Вельо или лоша трева беше яла, не се разбра. Поду се и умря. Вельо натъкми пари за нова и от един месец обикаляше пазарите, но все не намираше това, което иска. И този петък стана рано, притури още малко пари в кесията си и тръгна за хайван-пазар в града.

Пристигна рано, но утъпканата и прашна поляна под голямата чешма беше пълна с хора и животни. Кравите бяха малко. една-две от тях му харесаха, но много пари им искаха и пазарлъкът не стана.

Отиде до един свой приятел, почерпиха се, почина си и реши пак да се върне на пазара. Повечето хора се бяха разотишли. Горе, до чешмата, видя вързана юница. Мършава беше, но като я обиколи два-три пъти, я хареса.

Снагата й беше стройна, краката й прави и с малка нежна глава. извади от торбата си залък хляб, помами я и помилва по гърба. Тя го лизна по ръката, сякаш искаше да каже, че и тя го харесва. Огледа се и видя - от близкия салаш, който омирисваше цялата поляна на печени наденички и бира, идваше нисък брадясал селянин.

- Здрасти, продавам я. Стелна е. В март чакай теле. Майката беше много млечна - набързо издума пийналият и погледна към масата, дето стоеше недопитото му шише.

Вельо обиколи още веднъж юницата, помилва по главата и тихо промълви: „Влезеш ли в моя двор, болярка ще те направя.”

- Колко искаш? - попита Вельо, като нарочно позабави въпроса си.

- Три хиляди давай и я вземай!

- Чакай, чакай! Ти влак ли ще продаваш или тая мършава юница.

- Хайде, две и петстотин - разколебано продума другоселецът.

- Последно две и триста - каза Вельо, малко ядосан на този пийнал човек, оставил добичето си до тоя хал, и понечи да си тръгне.

- Чакай! Дай си ръката! Твоя е!

Вельо плати, взе билета на юницата, подаде й голямо парче хляб и я поведе.

В средата на март се отели. Още като засмука малкото теленце, видя как от вимето й капе мляко. Каба е, зарадва се той, ще се дои лесно.

Натежа кърската работа и Вельо реши да я пуска със селските говеда.

- Димитре, наглеждай я, много е кротка. Гледай да не я закачат другите крави. Пази я! - каза Вельо на стария и опитен пастир.

Вечер кравата се връщаше напращяла, та едва вървеше. Бързаха да я издоят, та да й олекне.

Беше се минал месец. Вельо забеляза, че кравата пуска по-малко мляко и се държи не както преди. Така минаха два-три дни.

- Димитре, с кравата става нещо. Не я изпускай от очи, да не стане някоя беля - и му подаде шише с ракия.

Говедата, гладни, навлязоха в окосената преди десетина дни ливада. До обед стигнаха до гората, пред която също имаше хубава паша и отделни дървета, под които пладнуваха. Димитър седна на най-високото място - да ги вижда.

Слънцето напичаше и умореният пастир полегна. Хлопката на Нешовата крава, най-калпавата от всички, издрънча към царевиците. Той стана, за да я завърне. Огледа стадото и нещо нередно му се видя. Огледа още веднъж и видя, че Вельовата крава я няма. Тръгна край гъстата гора. В долния й край видя пътека. Тръгна по нея.

На тридесет-четиридесет метра видя кравата. Не пасеше, стоеше неподвижна. Той спря и тогава чу, сякаш някой тихо подвиркваше. Стисна дългата си тояга и се притаи. Свиркането продължаваше и се чуваше все по-близо до кравата. Пастирът направи няколко крачки и се притаи зад едно дърво.

От най-гъстото се плъзна грамаден смок. Той свиреше. Сега свирката му беше по-тиха и по-нежна. Кравата не мръдна. Змията се плъзна към задните крава на кравата, надигна се, потри лъскавото си тяло по тях, нави се по единия крак, после по другия и стигна до напращялото виме на кравата. В тези движения сякаш имаше нежност, а не насилие.

Кравата започна да преживя, притворила очи. Димитър стоеше учуден. Къде са се намерили, как са се разбрали, един господ знаеше. Той виждаше, че кравата е много млечна, трудно издържаше до вечерта, но отгде е знаела, че този голям смок ще я облекчи. Дали пък той, стар и опитен, не я е примамил към това чудо.

Премести се малко вляво, да вижда по-добре, но торбата му се закачи в нещо и падна. Шишето издрънча, смокът изсъска зловещо, изплющя с дебелата си опашка и изчезна. Кравата измуча уплашено и побягна по друга пътека към поляната.

Вечерта Димитър взе големия си нож и влезе у Вельови. Отиде направо при точилото.

- Вельо, върти!

Вельо сипа вода в коритцето под голямото точило и завъртя желязната му дръжка.

Димитър дълго точи големия касапски нож, запретна ръкава на лявата си ръка и опита ножа. Черните косъмчета се разхвърчаха, сякаш подгонени от острата и лъскава стомана.

- Димитре, какво става?

- Утре ще ти разкажа всичко - каза Димитър и си тръгна.

На другия ден кравите пасяха до гората. Димитър не откъсваше очи от Вельовата крава, а тя пасеше спокойно малко настрани от другите.

Наближаваше пладне. Кравата вдигна глава и се ослуша. Стана неспокойна, престана да пасе. Тръгна между другите крави и влезе в гората по същата пътека.

Димитър не бързаше. Извади големия нож, взе дебеловата мешова тояга и тръгна бавно след кравата. Скри се още зад първите дървета и затаи дъх. Чу, ясно чу подсвиркването на змията. То идваше този път отвисоко.

Смокът бе изпълзял на високо дърво и оттам се обади на кравата и наблюдаваше дали е сама. Кравата се спря на същата полянка, заслушана в познатия примамващ зов.

Мина доста време. Подсвиркването се чу ниско в храстите. Димитър се приведе и тихо се премести до следващото дърво, откъдето се виждаше много добре кравата. Старата змия беше много предпазлива, не се показваше, но с подвиркването сякаш молеше кравата да почака.

Пастирът огледа хубаво поляната и си мислеше как да действа. Кравата мръдна малко напред, смокът изсвири и изпълзя с високо вдигната глава. Огледа се и гъвкавото му тяло се плъзна по краката на кравата. Обви голямото, налято с мялко виме и започна леко да го притиска, сякаш го милва.

Главата на смока се спусна надолу, отвори уста, направи остро движение назад и устата му стана двойно по-голяма. Димитър си спомни, че е чувал как змиите могат да откачат долната си челюст, когато налапват по-едро животно.

Зейналата уста налапа меката плът и пастирът видя, че млякото потече обилно и обля цялата глава на смока. Около устата му започна да се образува пяна, която закри и очите.

Димитър настръхна. Стисна ножа в дясната си ръка и се приготви. Видя как тялото на премалелия от сладост смок става все по-дебело от изпитото мляко.

Димитър тихо пропълзя зад кравата и с един замах разсече смока на две. Пусна ножа и сграбчи тоягата с две ръце. Отсечената глава с част от тялото се спусна с мъка към скривалището си, но тоягата се стовари със страшна сила върху нея и я спря.

Кравата побягна. На поляната останаха две съсечени части, които се мятаха, сякаш искаха да се съединят, а от тях изтичаше мляко, примесено с кръвта на стария смок.