СЕЗОНИ
СЕЗОНИ
Уж лято е, пък ръсна бавен сняг,
а сетне - вятър с мирис на сено.
И аз се чудя вече просто как
сезоните се смесват във едно.
Объркани сезони. Труден свят.
Вървиш със пролетния вятър сам,
а в теб е есен, дърпа те назад,
но снежна зима те очаква там.
А ти къде си? Листа плашещ, бял
е буден много дълго, цяла нощ.
Ти довери му как си преживял -
щастлив, отчаян и добър, и лош…
Като сезоните. Те в теб сега
са здраво скупчени един във друг.
Слана в душата ти, след туй - дъга
и вместо сняг - в кръвта ти пей капчук.
Начало, край ли на живот, какво?
Неразгадана Божия следа.
Денят ме гледа от едно дърво
и птица ми подсказва свобода.
ПРОШКА
Ще поискам прошка от тази земя,
която толкова безмилостно газим.
Прошка от старото дърво
старо като моя живот остарял.
Прошка от онзи,
който отчаяно ме мрази
задето не ме достига
хвърлената от него кал.
Прошка от птицата
за гнездото є разрушено.
Прошка от моя съученик
в бедност умрял.
Прошка от родителите ми
високо над мене
там, при звездите, при облака бял.
Прошка от листа,
върху който пиша с години.
Прошка от думите
казани или премълчани.
Прошка от вятъра, от утрото синьо,
от всичко, което
след нас ще остане.
Прошка от теб,
от сълзите в твойте очи,
от усмивката,
с която предано си до мен.
Прошка от любовта
тя задълго тук ще личи
в този свят
на добро и на зло разделен.
Колко много прошка!
Ще имам ли време за всичко?
Ако все пак не успея
ще бъде ли грях?
Да не мислим сега!
Виж слънцето над Витоша
към нас наднича.
Прости ми, слънце,
задето след толкова неволи
до днес оцелях.
16 март 2013 г.
НАШИТЕ ВОЙНИЦИ
В БАЛКАНСКАТА ВОЙНА
Когато верността постави знака
на силата по нашите чела
тогава, още в първата атака,
два ангела пришиха ни крила.
Два ангела честта и свободата.
И първи път разбрахме, че в света
не ще замлъкнат никога “Ура”-та,
когато се воюва със смъртта.
И ако паднем нека е с победа!
А живи ли сме нека всеки миг
да помним, че родината ни гледа.
И че войникът вечно е войник!
