СЕЗОНИ

Драгомир Шопов

СЕЗОНИ

Уж лято е, пък ръсна бавен сняг,
а сетне - вятър с мирис на сено.
И аз се чудя вече просто как
сезоните се смесват във едно.

Объркани сезони. Труден свят.
Вървиш със пролетния вятър сам,
а в теб е есен, дърпа те назад,
но снежна зима те очаква там.

А ти къде си? Листа плашещ, бял
е буден много дълго, цяла нощ.
Ти довери му как си преживял -
щастлив, отчаян и добър, и лош…

Като сезоните. Те в теб сега
са здраво скупчени един във друг.
Слана в душата ти, след туй - дъга
и вместо сняг - в кръвта ти пей капчук.

Начало, край ли на живот, какво?
Неразгадана Божия следа.
Денят ме гледа от едно дърво
и птица ми подсказва свобода.


ПРОШКА

Ще поискам прошка от тази земя,
която толкова безмилостно газим.
Прошка от старото дърво ­
старо като моя живот остарял.
Прошка от онзи,
който отчаяно ме мрази
задето не ме достига
хвърлената от него кал.
Прошка от птицата
за гнездото є разрушено.
Прошка от моя съученик
в бедност умрял.
Прошка от родителите ми
високо над мене ­
там, при звездите, при облака бял.
Прошка от листа,
върху който пиша с години.
Прошка от думите
казани или премълчани.
Прошка от вятъра, от утрото синьо,
от всичко, което
след нас ще остане.
Прошка от теб,
от сълзите в твойте очи,
от усмивката,
с която предано си до мен.
Прошка от любовта ­
тя задълго тук ще личи
в този свят
на добро и на зло разделен.
Колко много прошка!
Ще имам ли време за всичко?
Ако все пак не успея ­
ще бъде ли грях?
Да не мислим сега!
Виж слънцето над Витоша
към нас наднича.
Прости ми, слънце,
задето след толкова неволи
до днес оцелях.

16 март 2013 г.


НАШИТЕ ВОЙНИЦИ
В БАЛКАНСКАТА ВОЙНА

Когато верността постави знака
на силата по нашите чела ­
тогава, още в първата атака,
два ангела пришиха ни крила.

Два ангела ­ честта и свободата.
И първи път разбрахме, че в света
не ще замлъкнат никога “Ура”-та,
когато се воюва със смъртта.

И ако паднем ­ нека е с победа!
А живи ли сме ­ нека всеки миг
да помним, че родината ни гледа.
И че войникът вечно е войник!