„ПАТЕНТОВАНА ВЕЧНОСТ” НА ВАСИЛЕ ДАТКУ

Татяна Любенова



Едно от хубавите събития за плевенската литературна среда бе провелата се неотдавна Международна писателска среща „Побратимени светове”. Като част от програмата на срещата, този път се състоя едно по-необичайно събитие. Представена бе преводната книга на румънския писател Василе Датку. Тя е дело на издателство „Фортуна прес” и е поднесена на български език от известната преводачка Михаела Дешлиу. Книгата на Василе Датку носи името „Патентована вечност”. Това е едно интересно издание, което потвърждава напълно казаното от писателя Йото Николов при първата среща на гостуващите писатели в Плевен: имаме повече какво да си дадем, отколкото какво да делим – тук, на Балканите.
Балканите са едно „врящо гърне”, но и една необичайна и заредена с много енергия територия. Затова и книгата на Василе Датку, която ни представя типът „балкански човек”, е близка и разбираема за нас, живеещите на Балканите. Имаме повече общи неща, отколкото можем да си представим и сме носители на силни духовни гени, които липсват на останалия свят. Затова и той толкова много проявява любопитството си към нас. Така смята Василе Датку и това се потвърждава от неговите прозаични текстове.
Василе Датку е родом от едно румънско село. Завършил е Политехнически институт в Галац, специалност „Плавателни съдове и бордови инсталации”. Работил е като инженер в корабостроителницата в гр. Дробета, бил е инженер-проектант в корабостроителницата в Браила, както и инженер по ремонт на корабите. Последното му дава възможност да пътува по Европа и в Северна Африка, да види един различен свят. Василе Датку е един от активните участници в демократичните промени, станали в Румъния през декември 1989 година. Няколко месеца, до август 1990 година, той е кмет на окръг Браила, при първото правителство на Петре Роман. Член е на Съюза на румънските писатели. Независимо от инженерната си специалност, Василе Датку носи дълбоко в себе си любовта към литературата и поезията, занимава се с художествена фотография, пише сценарии за филми, свири на саксофон. И е естествено да посегне към перото.
В предговора към книгата „Патентована вечност” литературния критик Благовеста Касабова отбелязва с каква лекота Василе Датку борави с философската категория „време”. Той се връща в детството си, след това прави скокове напред във времето и отново се връща. Така епохите се преливат, за да „се патентоват, съвсем естествено във “вечността” на румънския балкански човек”, казва Благовеста Касабова. Този румънски балкански човек много прилича на българския балкански човек. Той ни напомня за героите на Радичков и на Чудомир. Повествованието на Датку е заредено с чувство за хумор – заразяващо, неподправено, иронично. Образите, които е изградил писателя са народностни по дух, героите му не изменят на своето житейско поведение и философия. В тях са вплетени всички човешки черти на балканеца – любопитството му, лукавостта, но и мъдростта; недоверието, понякога омразата, но и любовта; традиционната му мудност, но и неговата непредсказуемост.
„На Балканите времето тече различно – казва Василе Датку, – ние имаме друго време. Ние живеем по балкански, по-бавно, потокът на времето е друг, мирогледът е друг. Не казвам дали е по-хубаво или по-лошо, различно е. Такива сме и навярно няма да се променим. Ако го сторим, ще изгубим уникалността си, дадена ни от Бога. Или от земята. Това трябва да е мотивът за всички Балкански култури и приносът ни в западната култура и литература. Нещо, което те не могат да усетят, камо ли да пресътворят. Защото ние сме не затворени, жизнени нации и трябва да потвърждаваме и развиваме нашето.” Така мисли Василе Датку. И напълно потвърждава философията си чрез своите разкази в „Патентована вечност”.