ЧУДО

Петко Каневски

ЧУДО

На художника Анастас Константинов

Цяло чудо е, че народът ни още е жив,
цяло чудо е, че още я има България!
Земята се стеле, сякаш тъжен масив,
над който безпътица пее сетната ария,
че селата ни вплели са скръбно ръце,
покрай гробища изчезващи бавно.
На реда за банкноти с хладно евросърце
гаснат малки градчета с минало славно.
Майко Българийо, кой прокле ти стадата,
че рожбите твои търсят пасища чужди?
Пастири бездарни ли ти носят бедата -
от градина да станеш преходен нужник!
Пренаписал е притчите Либералният Бог…
Слава Богу, над нас е Христос Православен!
Той отдавна показа: Мойсей е свръхстрог,
не допуща Живеца Завет стародавен.
Докога ти ще плащаш, народе, цената
за това, че забравяш що е родова сила,
че безволев остави да заминат децата,
далеч от земята, дето ги е родила.
И която ни НАТО, ни съюз Европейски,
нито недоизмислените Обединени нации,
нито модерни вестители антибиблейски,
ни прехвалените и уядени демокрации
ще спасяват без дан от съдба кръстопътна.
А с божи посоки е твоят древен компас -
осветява отколе той горчилката мътна.
Народе Орфеев, извиси своя истински глас!


СЛЪНЧЕВИ БОГАТСТВА

На Иво Димов

Отвъд подмоли, роли, битки
и пряко алчност, злоба, хитрина
ти пишеш по Акашовия свитък
с мастилото на синя добрина.

И тази добрина ти става карта,
върху която утрото да се гради -
oт слънце са дворците на Сидхарта,
a пътищата са от Златните среди,

смиряващи идеите. И „политика”
подир градежа грозно не звучи…
Народът тихомълком те извика
и рамо сте до рамо, и сте очи в очи.

Напук на мрак и светотатства
и пряко алчност, злоба, хитрина,
делите най-големите богатства:
Любов и Чест, Добро, Човещина.

Октомври, 2016 г.