ПОНЯКОГА

Мариана Ангелова

ПОНЯКОГА

Понякога е топло и омайно,
понякога за „нищо” се гълчим,
но звуците остават трайно,
щом можем заедно да помълчим.

Понякога морето е далече,
а гларуси неистово крещят,
но аз във пясъка рисувам вече
поредния от лед и огън - път.

Понякога е трудно да мълча,
а цветни страсти се преплитат.
Поемам дъх: сълзата отзвуча.
Прощавам бързо, болката отлита…


СПОМЕН

Намерих те във спомена далечен,
потънал в прах, забравен и обречен.
С ръка праха изтупах и проблесна
надежда крехка, скрита в лъч чудесен.

Поисках да докосна светлината
и топло тя подаде ми ръката.
Сияние съм! Имам да раздавам…
На всички светлината даром.


СТАРАТА КЪЩА

Зелена е смокинята на двора,
привела клоните от спомен,
а близките акации с умора
люлеят страсти във хамак огромен.

В зелено сгушила се още…
Къщата ни стара проговаря,
глъч от детството се чува нощем.
Мама седнала e - огънят догаря!

Миналото в скрина тихо чака,
отдавна в прах са спомени игриви.
Детството - заспало под сачака,
прелиства страници oт дни щастливи.

Самотна къща портата отваря,
изпраща ме на прага и се връща.
Крачка смело в бъдещето правя,
но винаги назад глава обръщам!


КОЛЕДА

Звезди, изпълнени с послание
по Коледа блестят във мрака,
парченце с моето желание
е в твойта чаша - и реда си чака.

Вдигни, изпий я, пожелай!
Виж, горе - пълна е луната!
Там Господ гледа и докрай
ще сбъдне всичко за отплата!