КЪМ ТЪЛПАТА

Козма Прутков

(Владимир Жемчужников)

превод: Красимир Георгиев

КЪМ ТЪЛПАТА

Клейми, тълпа, клейми в дима на суетите
със завист долна моя остър стих крилат.
Не ще те стреснат музите ми гласовити.
Триножниците златни няма да те спрат!
Ядоса ли се? Виж презрението морно
и гордостта, горяща в яркия ми взор,
как смело черпя вдъхновение за борбен
оловен стих за твой позор!

О, да! Клейми ме! Но с възторг безсмислен тучно
не цапай на поета мъдрите слова!
Аз нивга няма в пазарлъци да се включа,
перо пред враговете няма да склоня.
Ще пея вечно, с песни ще се наслаждавам,
ще пия вечно ароматния нектар.
Дай път, тълпа! Достатъчно се наслаждава!
Ти от Прутков не чакай дар!

Почакай! Обясни: защо се смееш?
Кажи: с какво очакваш да даря деня?
Ласкателни хвалби? Не ще ги доживееш!
Призванието си до гроб ще съхраня
и с правда на уста усмивките ехидни
със змийска злъч сред изхабената ти гръд
аз ще насоча в стихове пламтящи, видни
по път след твоя грешен път!

——————————

К ТОЛПЕ

Клейми, толпа, клейми в чаду сует всечасных
Из низкой зависти мой громоносный стих:
Тебе не устрашить питомца муз прекрасных.
Тебе не сокрушить треножников златых!..
Озлилась ты?! так зри ж, каким огнём презренья,
Какою гордостью горит мой ярый взор,
Как смело черпаю я в море вдохновенья
Свинцовый стих тебе в позор!

Да, да! клейми меня!.. Но не бесславь восторгом
Своим бессмысленным поэта вещих слов!
Я ввек не осрамлю себя презренным торгом,
Вовеки не склонюсь пред сонмищем врагов:
Я вечно буду петь и песней наслаждаться,
Я вечно буду пить чарующий нектар.
Раздайся ж прочь, толпа!.. довольно насмехаться!
Тебе ль познать Пруткова дар?!

Постой!.. Скажи: за что ты злобно так смеёшься?
Скажи: чего давно так ждёшь ты от меня?
Не льстивых ли похвал?! Нет, их ты не дождёшься!
Призванью своему по гроб не изменя,
Но с правдой на устах, улыбкою дрожащих,
С змеею желчною в изношенной груди,
Тебя я наведу в стихах, огнём палящих,
На путь с неправого пути!