ДЪРЗОСТ

Нели Коларова

ДЪРЗОСТ

Не знам дали светът ще разбере,
че всеки ден в живота си рискувам:
да бъда пълна колкото море
и колкото море да се вълнувам;

и колкото земя да ме боли;
и колкото гора да съм красива…
Сърцето ми е топка от бодли.
И с тоя огън трябва да съм жива.

Сега, ако внезапно загорча,
съм истина в посока срещу вятъра.
Е, да, но - ако днеска замълча -
неистината вече е посята!

Не много по-голяма от дете,
рисувам цвете, спряло на паважа.
Светът, ако не може да чете,
с една рисунка всичко ще му кажа:

Не искам да превземам върхове,
или пък да се меря с „боговете”.
И не, че се боя от ветрове…
Поемам този риск - да бъда цвете.

Вина голяма имам пред света -
държа се, както тук не е прието!
Не знам ще ми прости ли дързостта
да бъда синя колкото небето.


***

Не съм ви ближна? - Да, ама ви бях!
Не помните ли като имах яхта?
Шампанското, кристалния му смях…
Как изгрева посрещахме на вахта…

Днес вее се могъщият ви флаг
и вдигате осанката си горда…
Когато ви спасих на моя бряг,
не бяхте ли удавници зад борда?

Празнувахме живот! С вода и хляб.
Е, без пенливо вино, но без грижи!
Кълна ви се, че би видял и сляп
как целият ви свят ми беше ближен…

Е да, не беше… яхта - само сал.
Каква алтернатива е на дъно!
Светът ви днеска би ми се изсмял,
ако във онзи ден не бе потънал.


***

Опазил Бог да чакам на Атлас
небето с рамена да ми подпира!
Отде ще знае старец беловлас
небето докъде ми се простира!

Изобщо… накъде ми се лети…
И колко надалеко ще отида…
Дано не ви звучи от този стих,
че хвърлям към титаните обида,

но, всъщност, колко здраво го държи?
Защо е непосилно да се диша?
Егати опашатите лъжи!
Че даже в Уикипедия ги пишат!

Не знам какво си мислите за мен…
Навярно, че съм опака и дръзка…
Аз мисля, че Атлас е уморен.
Не вярвам в здравословната развръзка.

Не казвам, че е лесно… Ако бе,
защо сме си измислили титани…
Но който има собствено небе,
е най-добре самичък да го хване!