МИНИАТЮРИ
КРАЯТ НА ЛЯТОТО
Призори, в здрача косовете тихо се съвещават на пътеките. Ранните минувачи ги разпръскват из храстите.
Гълъбите доверчиво крачат по алеите, в търсене на семенца и трошици. Те не бягат от хората, а се преместват встрани или подскачат метър-два към поляните. После се завръщат обратно.
Лястовиците дни наред обкичват жиците, като пътници, които търпеливо очакват задгранична виза.
Високо, върху тънките клони на изсъхнало дърво, долитат гарвани. Странната графика на черните им тела изпъква на сивото небе.
——————————
ТИХИ ПЪТНИЦИ
Те растат незабележимо и търпеливо очакват момента, когато ще се втурнат на път. Най-бързо съзряват глухарчетата. До вчера жълтите им очи се усмихват доверчиво, но само за една нощ главите им побеляват, преждевременно състарени. Полъхът на вятъра разнася грациозни парашутчета, натоварени със семенца - храбри преселници, който политат над земята.
В началото на есента шумата и миниатюрните телца на тези, които усвояват нови територии, затрупват пътеките. Вятърът помага да изберат правилната посока. Семена на клена и на ясена прелитат като пеперуди. Жълъди се търкалят и хруптят под крака. Катериците ги грабват и ги отнасят някъде за зимата. Шишарки се отварят с пукот и посяват храбри колонисти с копринени крила, които се приземяват върху непознат терен. Дървета, храсти и цветя даряват щедро своите плодове. Когато им провърви, те се вкореняват в меката пръст и подхранват стеблото, появило се след време. Много от тях са изсичани или стъпквани, но тези които оцеляват красят гората през следващите сезони или добавят гигант, изправил се гордо след години.
——————————
КРАСИВИ ГОСТИ
Сушата сграбчва в костеливи пръсти гората. Притихнали, дърветата тайно се надяват да чуят тътена на дъждовен облак. Пътеките, потънали в прах, прикриват със сухи листа напуканата си снага.
Две клечки стърчат в твърдата земя. Забелязват се на повече от метър разстояние. Между тя - бледо пламъче, застинало над ситните камъчета. Розово - виолетовия му цвят, прошарен от жълти тичинки, се крепи на крехко полупрозрачно стебло. Изглежда невероятно, но това е есенен минзухар, кърпикожух, рядко срещан пришелец. Няколко педи встрани стои друг, по-защитен. Малко по-нататък расте трети. Появата им е необикновена, като съкровен дар. Колко добре, че неизвестен минувач е посочил присъствието им. Бягащите физкултурници виждат навреме предупредителния знак. Благословена ръката, погрижила се за красивите гости…
