АРЕНА

Петко Кицов

АРЕНА

„…Че твойта съвест ще остава чиста,
когато търсиш истинското слово.”
Драгомир Шопов

От меча по-могъщо е перото!
Забие ли в душата своя връх,
в арена се превръща тя, защото
крушенец сред тъгата … няма брод.

Но сам градиш спасителния кораб,
тук, на брега… под лявата си гръд.
Със истинското слово ти се бориш
за чиста съвест… На живот и смърт!


ОТТАТЪК ИЗГРЕВА

„…Чувствам се като хищник,
попаднал в капан,
като стар вълк - съсипан, нещастен”
Георги Ралчев

При Жоро Ралчев сме! До дъно!
Да пием своя дял тръпчив!
Народът днес - забравен, лъган -
но въгленът за пламък - жив.

Така със мисъл безутешна,
прегазил през вода и кал,
пристига тук, творецът грешник,
една искра надежда дал.

Китара безутешна свети -
римува тъжния му ритъм.
И по-печален е поетът,
че глъхнат болките в гърдите.

Тежи над този свят забрава -
Родината - съдба и съвест.
Едничка тя се извисява
в душата ни - с венец от тръни.


ПОСЛЕДЕН СВИДЕТЕЛ

„… Богат от бедност, беден от пари…”
Йордан Милев

Победи и загуби… Кръгът е затворен.
Трудно намирам думите в бурена.
Търсиш пътека с Начало и с Корен.
Днес строиш замъци. Утре - разхвърляш.

Едничък свидетел! Остана си беден.
Всичко е твое - война, катастрофи,
любов и омраза - надежда последна.
Световни поети - строфа след строфа.

Когато накрая се спря под звездите -
на обич богат и сиромах от омраза -
отрони най-сетне Сълзата, която
за своята майка Поетът е пазил.

Последен свидетел! Бедността взема -
Ти, благословена, му свети в здрача.
Кой победителят? Кой - победеният?
На Върха някой за себе си плаче…