НЕВЪЗМОЖНА СРЕЩА

Иван Воденичарски

Негово величество Цар Борис ІІІ се завърна от извънредно важното си посещение в Германия на 31 март 1943 година. София го посрещна с ураганни ветрове, които вещаеха бърза промяна на времето. Зимата си беше отишла, но пролетта тепърва щеше да завладява страната. И това беше необратимо, защото такива бяха законите на природата.

Дали заради ураганния вятър или поради тежкото си настроение след срещата с Адолф Хитлер царят се затвори в просторния си кабинет и няколко дни размишляваше сам върху съдбата на България. И преди да проведе каквито и да било разговори с Председателя на Министерския съвет или който и да е от министрите, позвъня на шефа на политическата полиция:

- Гешев, ела незабавно при мен!

- Слушам, Ваше Величество - беше отговорът, изречен с присъщата на Гешев самоувереност, основаваща се на също така присъщото му познаване на нещата.

Пред царя той никога не се беше показвал неподготвен и затова се ползваше с доверие.

След половин час от пропуска се обадиха:

- Ваше Величество, господин Гешев иска да дойде при Вас. Твърди, че е по ваша заповед.

- Пуснете го веднага.

Минута по-късно царят чу позвъняването от входа на кабинета си и натисна бутона “Влез”. Насочи погледа си към вратата, която се отвори и в рамката й се показа възпълната фигура на мастития полицай. Той застана мирно, като чукна токове и произнесе спокойно и делово:

- На Ваше разположение съм, Ваше Величество.

Царят стана прав и приближи към Гешев, който също направи няколко крачки напред. Ръкуваха се, след което царят хвана госта си под ръка и го поведе към канапето. След това седна на фотьойла срещу него.

- Гешев, размишлявах дълго и реших, че трябва най-напред с Вас да обсъдя един съдбоносен за майка България проблем. Преди да започнем искам да Ви кажа, че всичко, което ще чуете и за което ще говорим е с най-висока степен на секретност и за него не трябва никой друг да знае освен ние с Вас.

- Ваше Величество, готов съм да изпълня всяка поставена от Вас задача, щом е в интерес на България. Слушам Ви.

- Гешев, наясно ли сте с положението по фронтовете и какво ни чака в близко бъдеще?

- Да, Ваше Величество няма никакво съмнение, че Германия ще загуби войната. И ние сме длъжни да вземем всички мерки за спасяването на България. Най-голяма е Вашата отговорност, но и аз се чувствам не по-малко задължен да се посветя на тази кауза.

- Благодаря, Гешев. Вярвам Ви. Смятам, че няма да се изненадате, ако Ви кажа, че за Адолф Хитлер остава една последна надежда. Не ми го каза директно, но го усетих в хода на разговорите ни и особено при последната ни среща преди заминаването ми. Тогава в няколко минутен разговор на четири очи ме помоли много настойчиво да направя нещо за Германия, което в същото време е в интерес и на България. Поиска от мен на всяка цена да изпратя една армия на Източния фронт. Подготвя се голяма операция срещу Червената армия и са му е нужни много войници и решителни ангажименти от наша страна. Не го задоволява нашето присъствие в Македония и Беломорието. Нищо не му обещах, но той, като ме изпращаше настоя да помисля отново и да му се обадя до няколко дни. Вие какво мислите господин Гешев? Може ли германската армия да постигне обрат във войната и да си върне инициативата?

- Изключено, Ваше Величество!

Думите на Гешев бяха толкова категорични, че царят се сепна, след което го загледа изпитателно. Чак не му се вярваше,че Гешев е способен на такава дързост - без никакво колебание да изразява своето неверие в крайната победа на Германия. Но началникът на политическата полиция беше готов да се обоснове и започна да доказва, че Хитлер няма вече откъде да черпи още сили, за да създаде решително превъзходство над червените, докато те придвижват могъщи резерви към фронтовата линия.

- Моето мнение е, че в никакъв случай не трябва да се ангажираме на Източния фронт. Нещо повече, трябва да потърсим начин за намаляване на нашата обвързаност с Германия.

- Съгласен съм с Вас, Гешев. Но проблемът е как да стане това, след като в България има силна германска военна мисия. Има и не малко военни, които са прогермански настроени. Всеки опит да излезем извън контрола на Германия ще предизвика преврат с тежки последствия за народа и короната, разбира се..

- Може да се направи нещо важно, макар и символично по отношение на Съветския съюз. Да се покаже на съветското ръководство, че сме готови да застанем на тяхна страна при определени, подходящи обстоятелства.

Царят веднага схвана, че Никола Гешев вече се опитва да го насочва към завои в политиката, макар и много внимателно. Той винаги си е бил със собствено мнение, макар че си върши отлично работата в интерес на държавата.

- Какъв може да бъде този важен и все пак много внимателен ход, господин Гешев?

- Ваше Величество, ние имаме строго секретна и почти неизползвана директна връзка с Главната квартира на Червената армия. Защо да не се опитаме точно сега да я включим и да поискаме среща с високопоставен и много доверен човек на Сталин, за да обсъдим с него бъдещето на съветско-българските отношения. Щом сме убедени, че Германия в крайна сметка ще загуби войната, което за нас ще има катастрофални последици, ако продължаваме да им бъдем верни съюзници, не е ли редно още сега преди да се е очертал  неизбежния разгром на Германия, да подадем нашата заявка до Сталин за евентуално преминаване на страната на Съветския съюз в най-подходящия за Червената армия момент. Сега точно моментът за големия завой в нашата политика не е подходящ, защото Червената армия е далеч и ние ще бъдем смазани. Но когато Червената армия приближи нашата граница, ние можем да въстанем срещу германците и така да допринесем за по-нататъшното победоносно настъпление на войските на Сталин.

- Гешев, връзката, за която говорите, сигурна ли е? Няма ли да допуснете провал и да пострадат хората Ви?

- Тя е много добре законспирирана и няма опасност да бъде разбита нейната кодировка. Аз я пазя само за изключително важни обстоятелства.

- Добре, Гешев, но с кого можем да проведем съдбоносен за България разговор?

- С Георги Димитров, разбира се - решително отговори Гешев.

Царят се усмихна и потвърди с леко кимване на глава.

Двамата събеседници веднага започнаха да обсъждат защо именно Георги Димитров е най-подходящият за тази среща и защо в никакъв случай дипломатите в съветското посолство не трябва да знаят нищо по въпроса. Заключението на царя беше:

- В световната политика сега Георги Димитров е най-видната фигура след Сталин, защото ръководи цялата нелегална въоръжена борба на комунистите  срещу Германия и нейните съюзници. Той се ползва с огромно доверие пред Сталин. А при евентуалната ни среща с него ние имаме възможност да разгледаме въпроса за спасението на България след победата на Съветския съюз и неговите съюзници. Аз съм сигурен, че Георги Димитров няма да откаже с мен да разговаря по жизнено важните въпроси за България.

- Ваше Величество, за кога предлагате да се състои срещата? Имайте предвид, че е нужно известно време първо Сталин  и Димитров да обмислят въпроса и да вземат решение и второ, аз да създам необходимата организация по посрещането на Димитров, неговата охрана и пристигането му невредим при Вас; разбира се и при завръщането му по обратния път.

- По какъв маршрут смятате, че би могъл да пристигне Георги Димитров?

- Смятам, че най-възможният маршрут е през Иран, Турция и с влака от Истанбул за София. Нашите хора могат да го поемат още от Истанбул и да бъдат неотлъчно с него до входа на двореца.

- Гешев, не искам да знам как ще предадеш моето желание на Сталин. Интересува ме само дали по твоите канали предложението ми ще стигне до Кремъл, без да изтече информация в други посоки?

- Вярвайте ми, Ваше Величество, че ще направя необходимото Вашето предложение да стигне до Сталин и до никой друг.

- В такъв случай можем да си пожелаем срещата да стане до края на месец април. Нека Сталин да избере точната дата. Действайте!

Гешев веднага скочи на крака.

- Слушам, Ваше Величество!

Царят също стана и тръгна с Гешев към вратата. Там се ръкува с него и му пожела успех.

Когато се върна на писалището си помисли няколко минути и вдигна телефона, който го свързваше директно с кабинета на министър-председателя Богдан Филов.

На излизане от двореца Никола Гешев се държеше за брадата си като се преструваше, че го боли зъб.

- Карай към зъболекаря - нареди той на шофьора си.

- Слушам, господин Гешев.

Шофьорът знаеше отлично за кой зъболекар ставаше дума. Това беше руският емигрант от остатъците на Врангеловата армия, които пребиваваха в страната и много от които се бяха устроили на работа. Филип Игнатиевич Андреев още в Русия беше завършил зъболечение, а след пристигането си в България се изяви като голям специалист в тази област и успя да си спечели пациенти сред висшия политически елит в страната. Един от най-редовните му пациенти не само по тази причина беше Никола Гешев. След разговора си с царя първата работа на Гешев беше да влезе в кабинета на своя връстник и много отдавнашен приятел д-р Андреев.

В антрето го посрещна медицинската сестра Клавдия. Когато му отвори вратата, тя едва ли не беше готова да се хвърли на врата му,  но се въздържа, защото в кабинета имаше пациент. Само се ръкува сърдечно с него.

- Налага се да почакате малко, Коля.

- Разбира се, Клава, нямам чак толкова бърза работа.

Не се наложи да чака дълго, защото Филип Игнатиевич като разбра кой е дошъл ускори работата си и приключи с пациента си. Уговори с него следващото му посещение и го изпрати до вратата. След това се ръкува с Никола Гешев и го покани да седне на зъболекарския стол.

- Какво ново, Николай?

- Безпокои ме един кътник от ляво долу. Но истинската причина да бъда тук е извънредно важното съобщение, което трябва да предадеш до върховния по нареждане на Негово Величество .

Тези думи бяха чути и от Клавдия, която всъщност беше непосредственият изпълнител на необикновената задача. Тя веднага стана сериозна и се приготви да пише. Никола Гешев формулира съобщението така: “До Върховния главнокомандващ на Червената армия маршал Сталин. Негово Величество цар Борис ІІІ предлага спешна и извънредно важна среща с Ваше доверено лице в София. Желанието на Негово Величество е това да бъде лично Георги Димитров. Тема на разговора е въпрос със съдбоносно значение за изхода на войната и съдбата на България. Гарантираме неприкосновеността на Вашия пратеник. Молим да ни съобщите датата на пристигането на пратеника, която да бъде не по-късно от 30-ти април тази година. Николай”.

- Коля, още тази вечер радиограмата ще бъде на бюрото на другаря Поскребишев.

- Благодаря, Клава.

На излизане от зъболекарския кабинет Клавдия изпрати до вратата Никола Гешев. Двамата се прегърнаха, при което тя произнесе на руски език:

- Не се безпокой, всичко ще бъде наред.

Уговориха си среща в квартирата й на „Раковска”.

На следващия ден в двореца царят имаше среща с премиера Богдан Филов и министъра на войната Никола Михов. Царят искаше да му докладват за военнополитическото положение в света и в частност - в България. Естествено, най-напред беше дадена думата на министър-председателя.

Проф. Богдан Филов, както винаги говореше с научна компетентност от историческа гледна точка. Патриотизмът му струеше от всяко негово изречение. Като го слушаше обаче царят долавяше неспособността на премиера да се съобразява с реалностите и да планира политиката на основата на необходимите компромиси. Много характерна беше заключителната тирада от изказването му.

- Ваше Величество, историческата правда е на наша страна. Ние постигнахме в основни линии обединението на нашите земи под скиптъра на Ваше Величество. Това стана благодарение и на германската армия. Затова сме длъжни сега да се бием до последно, за да защитим единството на отечеството.

След тези думи настана тишина, заредена с огромно напрежение. Всички започнаха да чуват тиктакането на огромния стенен часовник, който отброяваше секундите на неумолимо изтичащото време. Царят почувства остро необходимостта да даде урок на самоуверения премиер, макар че беше по-млад от него и може да се каже негов ученик в историческата наука.

- Проф. Филов, ако все пак Германия загуби войната, ще съумеем ли да докажем на победителите нашата историческа правота? Дори и да докажем, това ще има ли някакво значение за съхраняването на обединеното ни отечество? Нали знаете, че условията на мира се диктуват от победителите, а те винаги наказват победените. Боя се, че ние може да се окажем именно сред победените. На Вас ли трябва да обяснявам какво се случи след предишната война и как ни наложиха жестокия и несправедлив Ньойски договор, който ние отхвърлихме в тази война като се включихме на страната на германците. Знаете ли, че Чърчил никак не е добре разположен към България и се заканва да накаже българския народ? А Вие, господин генерал, какво ще кажете по въпроса? Какво е Вашето мнение за вероятността Германия да загуби войната, следователно и ние да бъдем победени?

Генерал Михов, както си беше издокаран в официалната си униформа като за пред царя, инстинктивно усети, че няма да бъде убедителен и дори може да се окаже смешен. Защото от една страна никак не му се искаше да каже нещо срещу германците, а от друга - действителността по фронтовете съвсем не беше в тяхна полза. Той се беше подготвил да говори оптимистично за назряващите събития, но настроението на царя беше съвсем друго. Негово Величество насочваше разговора към неизбежната трагична развръзка за България.

- Ваше Величество, напълно разбирам тежкото положение, в което може да се окаже  нашето отечество в близко време, ако събитията продължават да се развиват в същата посока. Но аз вярвам в крайната победа на германското оръжие. Имам точна информация, че в скоро време фюрерът ще даде заповед за употреба на тайното оръжие, което вече е създадено от германския военно-промишлен гений. Сигурен съм, че Германия отново ще предизвика възхищението на човечеството. Победата е близка, Ваше Величество!

Царят беше готов да го прекъсне, но си наложи и изчака последните думи на генерала. И царят, и Богдан Филов силно се усъмниха, че генерал Михов никак не си вярва на думите.

- Господин генерал, аз също симпатизирам на немския военно-промишлен гений. Но се страхувам, че Германия няма да съумее да изпревари своите врагове, които също работят по създаването на тайното оръжие. Времето вече не е на нейна страна. Кажете, според Вас не би ли следвало да потърсим път за предотвратяване на застрашаващата ни катастрофа по друг, нестандартен начин. Ние сме малка страна, въпреки обединението в сравнение с такива световни колоси като Англия, Америка и Русия. Не е ли време да помислим вече за оцеляването си, а не за лаврите от евентуалната победа. Ние обявихме символична война на Англия и Америка, но мирът, който те ще ни наложат съвсем няма да бъде символичен. Предлагам и на двамата да мислим отсега нататък за предотвратяването на този мир. Впрочем, и за нашето оцеляване. Животът ни е също застрашен, господа.

Царят отново замълча и пак настъпи напрегната тишина, в която часовникът отброяваше секундите на неумолимо изтичащото време.

Измина една седмица, през която и царят и Никола Гешев очакваха с нетърпение вести от Москва. И те пристигнаха. Прие ги най-напред Клавдия Петрова и незабавно от домашния си телефон се обади на началника на политическата полиция.

- Коля, заповядай при мен тази вечер. Към 6 часа ще си бъда вкъщи.

От тона й Гешев разбра, че очакваното известие е пристигнало. Тя му отвори вратата  и с голямо удоволствие го прегърна в антрето. Двамата седнаха един до друг на канапето с кожена тапицерия. Той разтвори на коленете си сгънатата на две хартия с едрия много четлив почерк на Клавдия, а тя се притисна до него и също се зачете в текста.

“До Негово Величество цар Борис ІІІ, България, София

Уведомявам Ви, че приемам Вашето предложение да се срещнете с другаря Димитров в София и да разговаряте по проблеми от взаимен интерес. Георги Михайлович ще пристигне на жп гара Истанбул за сутрешния влак за София на 21 април тази година. Сталин”.

Двамата прочетоха едновременно текста на радиограмата, погледнаха се в очите и се целунаха. Той поиска разрешение още сега да се обади по нейния телефон до Негово величество. Царят веднага го покани в двореца на следващата сутрин в 9 часа.

При срещата Борис ІІІ прояви жив интерес към въпроса за надеждната охрана на Георги Димитров. Никола Гешев докладва, че лично ще замине за Истанбул с достатъчен брой свои сътрудници. Но не разкри докрай подробностите на плана си, който вече имаше в главата си. А полицаят беше намислил да се види и с известните само на него спящи агенти в големия космополитен град.

Времето до пристигането на високия гост от Москва премина бавно и мъчително за царя. Той денонощно размишляваше за това как да подхване разговора и какви убедителни аргументи да изложи, за да го спечели за каузата на България. Изобщо не го интересуваше съдбата на Германия, защото ненавиждаше Хитлер и беше силно разочарован от немската нация. Как можа така сляпо да следва налудничавите идеи на фюрера. Основният проблем за срещата с Димитров си оставаше бъдещето на България след края на войната. Царят беше убеден, че руснаците  ще се съгласят да разговарят относно по-нататъшното поведение на България до окончателното поражение на Германия. И той не се излъга в предположенията си.

Утрото на 21 април беше необикновено свежо и приятно. Царят се наслаждаваше на свежата зеленина при пътуването си от двореца Враня до центъра на столицата. Половин час преди срещата той вече беше в кабинета си. Разтвори на писалището своя дневник и побърза да запише мислите си във връзка с историческия момент. Това бяха няколко изречения, които той държеше да останат за бъдещата историческа наука. В девет без пет от пропуска от към улица Московска му позвъня дежурният и докладва:

- Ваше Величество, пристигнаха господин Никола Гешев и още един господин.

- Да влязат веднага! - отговори царят и се упрекна за вълнението, което го беше обзело.

Реши че трябва да си наложи спокойствие на духа, дори леко равнодушен вид. Въпреки това стана и излезе от кабинета си. Достигна до централното стълбище и веднага видя пред себе си да се изкачват бавно по стъпалата Никола Гешев и един висок, мустакат и с леко побеляла коса мъж. Несъмнено това е Георги Димитров. Солиден, представителен, дори много привлекателен. Георги Димитров повдигна главата си и също видя царя. Позна го не само по униформата. Усмихна се леко, защото царят беше излязъл да го посрещне на стълбището. Ръкуваха се още преди Гешев да успее да каже нещо.

- Добър ден, Ваше Величество!

- Добре дошъл, господин Димитров!

В кабинета специално за срещата беше поставена кръгла маса със зелено сукно и два стола. Царят покани Георги Димитров да седне. Гешев беше останал навън да се разпорежда с охраната за спокойствието на двамата политици. Преди да започнат да говорят, царят попита госта има ли нещо против да донесат чай и разни други неща за закуска. Димитров отговори, че няма против. Тогава царят вдигна телефона и се разпореди да донесат закуската. Гостът спокойно наблюдаваше неговите действия, а царят с удивление забеляза, че никак не е впечатлен от обстановката, макар че за първи път попадаше в двореца. Икономката веднага донесе необходимите неща за закуска и излезе безшумно като пожела на двамата мъже приятна работа. От самовара царят сипа най-напред на себе си, а след това и на Георги Димитров и го покани да се почерпи. Седнали един срещу друг, двамата най-напред се погледнаха в очите, усмихнаха се дружелюбно и царят започна встъпителните си слова:

- Господин Генерален секретар на Комунистическия интернационал, щастлив съм да разговарям с Вас, най-великият българин на нашето време. Още на Лайпцигския процес Вие показахте на света достойнството на истинския българин и предизвикахте всеобщо възхищение. Аз споделих това с най-близките си хора и всички бяха съгласни с мен..

Георги Димитров използва кратката пауза в говоренето на царя и го прекъсна:

- Ваше Величество, предлагам да започнем веднага по същество. Благодаря Ви за хубавите думи по мой адрес, но ние нямаме време. След обяд трябва да хвана влака за Истанбул, а имаме толкова важни въпроси за обсъждане.

Царят не се смути от бележката на госта си, кимна в знак на съгласие и веднага продължи:

- Предлагам да обсъдим два основни въпроса: първо военното и политическото положение в света и второ - положението на България сега и след приближаващия се край на войната, който, убеден съм в това, ще бъде победоносен за Съветския съюз е неговите съюзници.

- Съгласен съм това да бъдат  основните въпроси. Те са достатъчно съществени.

- Моето мнение е, че подготвената от Германия нова офанзива на Източния фронт няма да постигне целта си. Сигурен съм, че Червената армия се готви да посрещне удара подобаващо и да не допусне нов обрат във войната. Това, но не само това, е причината да откажа на Хитлер участието български войски на Източния фронт моето категорично нежелание българската армия да воюва срещу Русия за каузата на Германия. Ние не сме забравили кой ни освободи от турско робство и никога няма да бъдем срещу Русия.

- Ваше Величество, веднага искам да Ви отговоря, че Съветския съюз и неговите съюзници вече имат решително превъзходство над Германия и нейните съюзници. Въпрос на време е откриването на Втори фронт в Европа. Единственият изход за Германия, с който да се предотвратят новите жертви и разрушения е пълна и безусловна капитулация и на изток, и на запад, след която ще последва международна конференция за разглеждане на причините за войната и справедливо наказание на виновниците. Това е мнението на Сталин, това е и моето мнение. Предлагам да минем на втория въпрос.

- Очаквах този отговор, господин Димитров. Никога не съм се съмнявал в принципността на господин Сталин. Моля Ви, когато се върнете в Москва, да му предадете моето съгласие с него. Що се отнася до втория въпрос, напълно съзнавам че той е несравнимо по-сложен и по-тежък за разглеждане. Нашето положение като държава се усложнява извънредно много от участието ни във войната на страната на Германия. Но смятам, че до много голяма степен то е е принудително по две причини: първо, защото без нашето присъединяване на страната на Германия ние щяхме да бъдем смазани като държава и заличени от картата на Европа. В началото на войната съотношението на силите в света беше решително в полза на Германия. Второ, защото само по пътя на войната и в условията на абсолютната хегемония на Германия беше възможно да се довърши обединението на българските земи в една държава и реализацията на националния идеал на българите.

- Ваше Величество, позволете да не се съглася с Вас. Истинското обединение на българите и българските територии е възможно само по мирен път. Чрез война може да се постигнат само временни, нетрайни резултати, а които при неблагоприятен изход от войната може да придобият катастрофален характер. Нали знаете, че досега България преживя две национални катастрофи, въпреки че нейната кауза беше справедлива. Сега на път е трета катастрофа. Но тя може да се предотврати, само ако България даде своя принос за разгрома на Германия и за победата на антихитлеристката коалиция. Вие съвършено правилно не допускате Германия да победи и още по-голямо значение има нежеланието Ви да изпратите български войски на Източния фронт да се бият със своите освободители. Аз непременно ще подчертая пред другаря Сталин тази Ваша позиция и вярвам, че той ще я оцени високо. Но в сегашния момент ние с Вас трябва да помислим и да се договорим за следващите стъпки от страна на България в хода на войната. Смятам, че е целесъобразно в определен момент българската армия по Ваш сигнал и с Ваше заповед да обърне щиковете си срещу немците. Германските войски на територията на България трябва да бъдат разоръжени и пленени. Естествено трябва да се улучи точно момента на тази операция. Това означава, че трябва да има съгласуваност между операциите на Червената армия на изток и поведението на българската армия. Готов ли сте да изиграете своята спасителна за България спасителна мисия, Ваше Величество. Ако сте готов можем да пристъпим към по-големи подробности в нейното осъществяване.

- Господин Димитров, аз съм готов на всичко, но имайте предвид, че в българската армия не малка част от генералите са на страната на Германия и не само ще се съпротивляват, но и ще се опитат да ме премахнат. Правителството също трудно ще приеме подобен обрат.

- Напълно Ви разбирам. Това означава, че трябва да предвидим време за подготовка на тази операция. Сега моментът не е подходящ, защото на Източния фронт предстои решителна битка. Но след като Червената армия отрази удара на германците и премине в контранастъпление, Вие трябва да имате готовност да действате решително. За целта още от сега постепенно, но неотменно правете необходимите промени в ръководния състав в армията. Потърсете дискретни контакти с генералите русофили от запаса, с дейците на Отечествения фронт, с партизанското движение. Необходими са контакти и съгласуваност и с Тито и неговата армия. Прекратете репресиите срещу комунистите и другите нелегални патриотични организации. За всичко това не е нужно да се дава широка гласност. Всичко трябва да се върши строго конспиративно и в него трябва да бъдат посветени само най-верните Ви хора и най-патриотично настроените офицери и генерали. Това е пътя за спасението на България, Ваше Величество. Наемате ли се да тръгнете по този път? Предупреждавам Ви, няма да Ви е лесно. По този път можете да загубите и живота си. Особено ако германците усетят Вашата причастност към антифашисткото движение преди да е ударил решителният час.

- Готов съм на всичко, господин Димитров. Предайте на Сталин, че от този момент нататък започвам да работя в тази посока…

- И още нещо имам да Ви кажа Ваше Величество. Другарят Сталин е готов след победата над Германия да се запази монархическият институт в България при нова демократична конституция, която дава широки права и свободи на българските граждани и възможността дори и комунистите да участват в управлението на държавата.

- Така да бъде, господин Димитров. Съзнавам, че това е пътя за спасението на България и на честта и достойнството на българската корона.

Двамата политици станаха прави и си стиснаха ръцете. По-нататък разговорът им премина в обсъждане на някои технически подробности по изпълнението на своя план. Диалогът между тях беше приятелски и при пълно взаимно разбирателство. Георги Димитров се убеди окончателно в лоялността на Негово Величество към Съветския съюз и в огромната предпазливост на царя във вътрешната и международната политика.

Обядваха заедно и се разделиха сърдечно в присъствието на Никола Гешев. Началникът на политическата полиция отведе госта, изпратен от царя до широкото стълбище.

След сбогуването царят се прибра в кабинета си и седна в креслото. Изведнъж се почувства уморен. Затвори очи, като мисълта му продължаваше да работи трескаво. Сън ли беше всичко това - попита се царят и не можа да си отговори.

От 6 юли до 23 август се развихри голямото сражение при Курск, в което Червената армия окончателно ликвидира възможностите на Германия за настъпателна кампания на изток.

По време на тържествата на Шипка цар Борис ІІІ  произнесе реч. В нея той изрази почитта и благодарността на целия български народ към братята освободители. В края на месец август същата година той почина внезапно. Сред народа  упорито  се заговори, че е отровен от германците.

Когато точно след една година  Червената армия приближи българските граници, в България започна народно антифашистко въстание, в което решаващо участие взе и българската армия. Месец по-късно със своята армия под командването на генерал Владимир Стойчев България се включи във войната на страната на антихитлеристката коалиция. Българската армия беше включена в състава на Трети украински фронт, командван от маршал Толбухин.

След края на войната представителна част от българската армия, начело с генерал Владимир Стойчев участва в парада на победата на Червения площад. На трибуната бяха Й. В. Сталин,  генерал Айзенхауер  и други висши военноначалници от Червената армия и съюзниците.