МАЙЧИНСКА ЖАЖДА
случка
Като всяко куче и котка, маца и хрътката на чичо Павел не живееха добре. Често зъбите на Тина оскубваха Мациното кожухче, но и мацините нокти не прощаваха на Тинината муцуна.
След това сякаш се помиряваха.
Ала се случи нещо, което ги раздели завинаги.
Една сутрин в Мацината пазва запъплиха три пълни, шарени котенца. Децата ги настаниха заедно с майката под дрешника. Тина видя това, много дни дебна да влезе в стаята и ги разгледа отблизо, па току се отказа, защото я гонеха.
После я намериха в сламата с три примрели кученца.
Мацините юнаци, отекли като жилени от пчели, вече виреха опашки из цялата стая. Напразно майка им ги пренасяше под дрешника. Напразно ги плашеше с Тина. Котенцата безгрижно се бореха, високо мяукаха и дори излизаха на пруста.
- Прибирайте ги, хей! Зърне ли ги Тина, свършват! - предупреждаваше често и чичо Павел.
Ала Тина не мислеше никак за тях. Нейните кученца едно по едно измираха. Когато изгуби и последното, тя кукна пред къщи и зави тъй жално, сякаш, че е човек.
Така мина цял ден. Маца не посмя нито за миг да напусне своите непослушници. На другия ден Тина се сви отчаяна и безмълвна зад чувалите на пруста. Никой не я видя.
Дори Маца отиде спокойно да донесе жива мишка за забава на своите палавци.
Тогава на пруста излезе най-едрото котенце. Тинините очи се напълниха с трескав блясък, ала тя не мръдна. Котенцето заподскача на припека край стената, погна една перушинка и дойде до чувалите. Чак сега настръхна цяло и враждебно изпухтя. Тина го гледаше с широко разтворени очи, няма, като омагьосана.
Козината на котенцето бавно се слегна. Опашката падна. То предпазливо задушка и учудено помисли:
- Защо ли не мърка тая голяма мама?
Тина го притегляше с очи. Когато то я наближи, тя подложи предната си лапа.
Котенцето се хвърли на нея. Тина я дръпна. Котенцето скочи пак. Тогава Тина се превъртя, подложи и замърда дългата си опашка. Котенцето сграби опашката с предните лапички, притисна я с глава и между осиротялата майка и малкия юнак почна невиждана игра.
Вратата се отвори пак. Изскочиха и замяукаха и другите котенца. Иззад чувалите се обади братччето им. Двенките припнаха, но веднага отскочиха с извити гръбчета и прави опашки.
Братчето им дотича, хвърли се и събори едното. После спокойно побягна към Тина.
Събореното го погна и мина край големия звяр, който дори не го тупна сърдито, както правеше понякога майка им.
При двете братчета дотича и третото и едно живо кълбо се заваля в краката на Тина, която трепереше от майчинско вълнение.
Когато борбата почна да стихва, та налапа първото котенце, сниши се край къщи и го отнесе в плевника. После пренесе и другите, направи гнездо и внимателно легна връз откраднатите синчета. Топлата гръд се потри по влажните муцунки. Малките се впиха и меките лапички забутаха от двете страни на запенените устица.
Тинината уста се отпусна в блажена майчина усмивка.
Ала Маца вече тревожеше цялата къща.
- Тина ги е подредила. Какво сте гледали? - крещеше чичо Павел.
Всички проклинаха и озлобено диреха злосторницата. Маца тичаше, мяукаше като безумна и по десет пъти претърсваше всяко ъгълче вкъщи и по тавана. После скочи в плевника. Когато замяука по гредите под покрива, от гнездото изскочиха нейните хубавци, окичени със сламки.
Маца се хвърли като луда, но насреща се спусна Тина и така зави, че всички къщни полетяха към плевника.
И не повярваха на очите си.
Двете майки се биеха на живот и смърт за децата!
Чичо Павел се спусна, хвана Тина за ремичката и върна децата на истинската им майка.
Ала това не помогна никак.
Тина крадеше малките котенца и диреше под шумка тяхната майка. Маца не можеше вече да излезе от къщи или да скочи от покрива. Отначало котенцата теглеха към нея, но после не вземаха никоя страна. Живееха под дрешника, но беше весело и в плевника. Сучеха от майка си, но и Тина ги хранеше добре. Често пъти същинската майка мяукаше от крушата, а Тина се гонеше с рожбите й по двора.
Хората се извървяха да гледат това чудо.
Най-после отчаяната Маца напусна тоя дом и Тина окончателно осинови нейните деца.
Жаждата за рожби излезе много по-силна от вековната вражда между тия две майки.
——————————
в. „Славейче”, бр. 8., 1937-1938 г.
