Иван Ненов

Знайно е, че събирането и записването на българска народна поезия и проза е започнало далеч преди Освобождението от турско робство.

Няма да сгрешим, око припомним, че подтик за това е дала и „История славянобългарска” на Паисий Хилендарски, който в своята творба е разказал преданието за цар Иван Шишман:

„И седем години стоял цар Шишман в Средец и покрай Искър. Имал манастир Урвич със силна крепост, наоколо го обграждала вода. Така с малко войска и търновските велможи преживели тук и се криели от турците. Когато турците превзели от крал Вукашин охридската земя и го поробили и надвили, и тук окончателно заробили и погубили цар Шишмана и войската, и търновските и българските велможи.”

За да оцелее, нищо друго не му е оставало на народа, освен да запази вярата и езика си, които са единствената опора на националната идентичност.

В „Тремъ на българската народна историческа епика отъ Момчила и Крали Марка до Караджата и Хаджи Димитра” съставителите Божан Ангелов и Христо Вакарелски (книгоиздателство Т.Ф.Чипев - С-я, 1939 г.) включват 169 исторически песни, сред които „Крали Марко, царъ Шишман и Муса Кеседжия”, „Царъ Иван Шишман на Софийско поле” и „Погиване на Царъ Иванъ Шишманъ.”

В том трети на седемтомното издание „Българска народна поезия и проза”, в чиято редакционна колегия влизат Петър Динеков, Тодор Ив. Живков, Петър Караангов и Стефана Стойкова (С-я, 1981 г.) хайдушките и историческите песни са 120.

Макар историците да твърдят, че цар Иван Шишман е загинал край Никопол, в нито една от песните не се споменава за това.

Според една, той е намерил смъртта си край река Искър, където „Паднала е неговата коня / с него падна Шишманович Яне”; според друга Шишман е паднал „на Софийско поле”, според трета край Урвич. (Топонимът „Урвич” се среща на 6-7 места в нашите планини.) И…

Исключително убедителен е ген. Тодор Кантарджиев чрез книгата си „Самоковскиятъ освободителенъ деецъ ЧАКЪРЪ ВОЙВОДА непобедимъ герой за свободата на България, покровителъ на българите, обуздателъ на турците” (1815-1855) съ карта и ликове.”

Под това „дълго” заглавие на корицата е ликът на „Царъ Иванъ Шишманъ Падналъ за родината въ големото решаваще сражение съ турците при гр. Самоковъ на 1382 г.”

Вероятно, за да потърси някаква връзка между Царшишмановата войска и четата на Чакър войвода, авторът започва книгата си с легендата:

„От векове в Самоков се предава от поколение на поколение интересната и любима на самоковци легенда, че цар Иван Шишман е бил дал последното си решително сражение на турците на обширното равно поле, на югозапад от града, наречено „Рудежо”, на Димитровден 1382 г. Сражението било траяло няколко деня. Денем се водил боят в полето, а нощем българите се оттегляли на Доспейския баир, а турците зад Искъра. Сражението, по причина на бройното надмощие на турците, е било изгубено. Царят се биел отчаяно в редовете на бойците. За да не паднел царят „роб” (пленник) на турците, което според тогавашните военнополитически обичаи било носило грозна последица, (да имат право да го продават - както „арапите”), цар Иван Шишман бил заповядал на биещия се с него рамо до рамо телохранител-арапин (негъръ) да му отсече главата. Тя била подскокнала пет пъти на земята. На всяко място, където се била допирала до земята, бил изврял кладенец (извор). Това са още съществуващите и до днес (на Рудежо) „Цареви кладенци”.”

Още много интересни факти в книгата си за Чакър войвода ни е оставил ген. Т. Кантарджиев и не трябва да изпитваме никакво съмнение в написаното от него - бил е 17-годишен, когато България се освобождава и е разговарял с останали живи четници.

Освен битки Чакър войвода е уреждал и увеселения. За едно такова авторът разказва, „че се е изпълнило на Св. Троица 1854 година … на Яръ-бунаръ. Към 11 ч. по пътя през гората откъм Карагьол се зачула … бойната Цар Иван Шишманова песен: От как се е, мила моя майко ле, зора зазорила… Пеела юначно Чакъровата храбра дружина… Когато водената от внушителния войвода весела, пеяща дружина се показала с пълно бойно стъкмяване и развято бойно знаме на равнината на Яръ-бунар, всички скочили прави и викнали от сърдце „Ура, живейте, непобедими наши юнаци”! Бурно подели Цар-Иван-Шишмановата песен!”

В подкрепа на тезата, че цар Иван Шишман е водил последната си битка тук, е и написаното от патриарха на българската литература Иван Вазов на последните страници в пътеписа „Мусала”:

„Сутринта, преди да тръгнем, ние поискахме да видим Мусала поне оттука - той се види от Самоков, но - напразно: една широка тъсма мъгли забуляше върховете на Родопите и Рила. Можахме да видим само черния лес на Чамкория и цар Шишмановия връх, дето от седемте рани цареви ста- нали седем извора… Защото преданието за битка на Самоковско поле между последния български цар и Баязида, в която първият е загинал, е познато тука и на децата. В тая мила легенда, която хвърля такова лучезарно обаяние въз личността на цар Шишмана, самоковци фанатически и благоговейно вярват и никакви летописци и историци - ни турски, ни руски, ни румънски, ни германски - не могат да ги убедят, че Шишман е хванат роб от Баязида и обезглавен или умрял в тъмница!”

Що се отнася до песента за войниците на цар Иван Шишман, тя не е вариант на „От как се е, мила моя, майно ле” и не е публикувана. Преписал съм я в края на 60-те или в началото на 70-те години, дадена ми от големия самоковски художник Наум Хаджимладенов. Под текста съм отбелязъл, че „бай Наум я е чул от Киро Джанъмов.”. И това е било, когато Наум Хаджимладенов ми е разказвал, че неговият баща Стоян е бил кръстен от Чакър войвода.

В песента е разказано преданието за тримата братя - Продан, Досьо и Мальо. Яна - тяхната сестра, пита пристигналите на Самоковско поле - на „Бельови двори” войводи-боляри, „от чия са войска и от дека идат”.

Те й казват, че са войници на цар Шишман. Тя ги пита за нейните братя, за чиято съдба нищо не знае. Войводите й отговарят: „Продан го убия / у долни чифлици/ чифлигари пусти./ Всички избегая, / а селото рекоя / село Проданово. / А дека е сега / Досьо войвода!/Бог убил го, Яно / Досьо войвода! / Турчин се потурчи, / войска си продаде. / Саид Паша грозни/ сабя му опаса, / чифлика му даде / и го рекоа / на негово име / село Дозбейово./

Акцентът на песента пада върху съдбата на най-малкия брат - Мальо. „Мальо лют войвода/ войска си изведе / у Рила планина,/ на връх Еленин / манастир да брани, / манастир и църкви / свети Йованови.”

В тридневната битка със Саид паша Мальо „го е поразил” и му е „взел главата”.

И… пак предателство: „Откъде се найде / жена пастраянка/ (от с. Пастра- б. м.) жена говедарка./ Турците изведе/ през Дамга планина,/ през Урдина река./ Тамо заградия/ Мальо войвода/, Мальовата войска/ между двата гьола./ Там я заградия/ и там я избия…”

Там намира смъртта си Мальо войвода и онези, които са знаели за неговата участ, наричат това място „Мальовица пуста и Мальово поле.”

Ето и пълния текст на песента:

***
Яно, море Яно!
Войводи се берат
на Бельови двори…
Излезнала Яна
войводи да гледа.
Гледала ги Яна
и ги е питала:
- Войводи боляре,
от чия сте войска?
От чия сте войска,
от дека дойдохте?
А они и думат:
- Яно, море Яно,
Яно посестримо -
ние сме войнизи
на цара Шишмана.
Турци налетея,
турци отоманци;
Шишман го убия,
глава му земая.
Саид паша грозни
главата му зема;
войската му изби
по Бельово поле.
А она им дума:
- Войводи-боляре,
и я имам бракя
трима като вазе;
тримата войводи,
тримата сираци.
Единио го викат
Продан войвода.
Вторио го викат
Досьо войвода.
Третио го викат
Мальо мал войвода.
А они й думат:
- Яно, море Яно,
Яно посестримо,
знаеме ги, Яно
и ги познаваме.
Продан го убия
у долни чифлици
чифлигари пусти.
Всички избегая,
а селото рекоя
на негово име -
село Проданово.
А она им дума:
- А дека е сега
Досьо войвода?
- Бог убил го, Яно
Досьо войвода!
Турчин се потурчи,
войска си предаде.
Саид паша грозни
сабя му опаса;
чифлика му даде
и го рекоа
на негово име
село Дозбейово.
А она им дума:
- А дека е сега
Мальо мал войвода?
А они и думат:
- Яно, море Яно,
Яно посестримо,
Мальо лют войвода
войска си изведе
у Рила планина,
на връх Еленин,
манастир да брани,
манастир и църкви
свети Йованови.
Тамо го настигна
Саид паша грозни.
Три дена се бия,
три дена и три нощи.
Мальо млад войвода
войска му порази,
главата му зема.
Откъде се найде
жена пастраянка,
жена говедарка.
Турците изведе
през Дамга планина,
през Урдина река.
Тамо заградия
Мальо войвода;
Мальовата войска
между двата гьола.
Там я заградия
и там я избия…
А Мальо убия
на …* камак
и я рекоя
Мальовица пуста.

(Песента е чута от Кирил Джанъмов и записана от Наум Хаджимладенов.)

*Наименованието на местността не съм го записал и след това съм забравил да попитам бай Наум.