Дариуш Берески

превод: Ваня Ангелова

НА МАГДАЛЕНА

няма да приспя
поредния стих
безсънието ще израни душата
дъждът бегло ще отмие тежестта
вятърът само за миг ще заглуши болката

ако поискаш
ще ме промениш с докосването на ръката си
бъди винаги, моля те, бъди…
бъди за мен река
от извора до устието

***
капките
са като спомените
всички дни
са като неизчерпаемите извори на любовта
водните маси
текат нататък заедно
докато не срещнат поредната каскада

ПОГЛЕДНИ

Погледни
Нещо започва
И нещо идва към своя край…

Няма ги вече летните топли нощи
Самотните изгреви
На брега на езерото
Леко набръчкана
И нагрята е повърхността на водата
Шумът на насекомите
Утринните птичи концерти
Ятата жерави вече не украсяват пейзажа
Замлъкнаха цикадите и щурците
Палитрата от цветове е като ръждясала
С бронзов оттенък
С цвета на червено дърво и махагон
Все по-често дава концерти вятърът
В изоставените долини
Узряват плодовете на кестените
Гордо сияят сребърните хризантеми
Денят е по-кратък по-сънлив
Увива с шал облака
Ранният здрач
Повече от мълчанието наоколо

Погледни
Нещо започва
И нещо идва към своя край…