Рената Батко

превод: Тереса Мошчинска-Лазарова

ВИШНИ

стоя тиха
оставям те
да береш вишни
в градината ми

не е нужно да задаваш въпроси
достатъчен е погледът
който ме кара да узрявам
и да омеквам
като плод на слънце

МАТИОЛА

искам да бъда
аромат на матиола
след здрач
когато опиянен
потъваш
в мен целият
светът става
чувствен

СЛЕДА

устните горят
и телата солени
и когато засвирят арфи
и кладите се запалят
ще се изпепелим
двамата

ще остане следа -
въздишката
с която съживи
гърдите ми
и косата