Едита Ханслик

превод: Тереса Мошчинска-Лазарова

В ЦВЕТОВЕТЕ НА ДЪГАТА

а днес аз ще те нарисувам
ще окича косата ти с полски цветя
ще отнема сивотата на делничните дни
копнежа за лятото

между бръчките ще вплета радост
толкова невинна и луда
ще миришеш на живот като пролет
с познат цвят

и все пак съвсем обикновенo
с четката на надеждата ще събудя вярата
да видиш това, което е красиво
което е съвършено

ще наситя миглите с акварели
в цветовете на дъгата и любовта
и ще посветя това на единствената

на самотата

СЪЗДАДЕ МЕ ОТНОВО

в цвета на думите

в жестове по-близки от дъха и дланите
влетени в косите

в сладкия трепет на миглите

във всичко което е толкова естествено
така просто но често непостижимо

събудените сънища
отново започнаха да шепнат по ъглите

родена съм за тебе
сред мъглите на вдъхновението

не обещавай че ще останеш
просто

бъди