КАТЕДРАЛА

Алиция Мария Куберска

превод: Тереса Мошчинска-Лазарова

КАТЕДРАЛА

влязох
искам да опозная неназованото
да повярвам без да виждам
да върна надеждата
да почуствам любовта

мисли като уплашено ято птици
възнесоха се към тавана на готическата катедрала
там където стройните колони
достигат златните звезди на небосклона
а светците пазят небесните тайни

във въздуха
на дълги нишки висят нотите на хоралите
ехото си играе със звуците
слънцето оживява цветове по витражите
и разказва библейски истории

виждам отново
милосърдието се навежда над просяка
любовта се пременя в бяло було
свирят реквием на смъртта

подреждам думите в молитва
забравям за страха и тъгата
намирам късче от рая


ПЕЧЕЛИВШ БИЛЕТ

Случи ми се живот
и дарба да опознавам неназованото.
Мога да уловя преходността на мисълта.
И с думи да спра времето.

Ежедневието ме изумява.
Носи големите загадки.
Постоянното ми учудване е моето участие.
Възхищавам се колко зелени са листата.
И колко звуци крият птичите гърла.

Уникална възможност.
Да изследвам формите и цветовете на облаците,
да усетя заплахата на мълниите.
Съжалявам за всяка изгубена минута
в безсмислени терзания.
Билетът ми е еднопосочен.


ПОРЕДЕН ШАНС

в средата на зимата цъфтят яркочервени рози
от листата надничат заспали теменужки
белеят маргаритки в тревата

видях в парка нежно прегърнати любовници
благосклонната съдба даде шанс за неочаквана среща
смееха се очите им обрамчени от бръчки
вятърът развяваше косите им -
сребърни нишки на циганското лято
дойде любовта - неочаквана закъсняла
поредна пътека на избор
шанс за щастие

животът отне наивната вяра
изгори старите чувства
остави някои мечти
и надежди за по-добро утре
те вървяха в мълчание
тревоги изскачаха от сенките
разумът каза - не се доверявай
сърцето шепнеше - целуни обикни
природата спря стрелките на часовниците
сърцата цъфтят в рубинено червено


ЧАТ С НЕПОЗНАТ

Сблъскахме се със скоростта на светлината.
Спряхме изумени - това се казва неочаквана среща.
От гледна точка на логиката - невъзможна.

Може би
сме се срещали в бара на различни маси.
Разминавали сме се равнодушно на улицата.
Седяли сме мълчаливо един до друг в метрото.

Сигурно.
Разменихме няколко различни гледни точки.
Открихме скрити мисли, мечти.
Искрен разговор с човек без лице е по-лесен.


ПРОСТО ДА БЪДЕМ

Познавам много кралици
- дните им са преброени, съдбите преразказани.

Оставиха няколко дрънкулки
и следи от сълзи по страниците на дневниците.

Те ме гледат сериозно от гравюри и картини
- не е за тях лекомисленото щастие.

Стоят неподвижно, хванати в капана на тежки рокли,
- оковани в дълг и дипломация.

Те стоят една крачка зад краля,
свързвани по съдба чак до смъртта.

Винаги самотни в тълпа от придворни,
стъпват предпазливо след паяжина от интриги.

Стани моята кралица - помоли ме.
Вече бях, минах през ешафода.


КРАДЛА НА МЕЧТИ

Мълчах, усмихвах се и никога нищо не поисках.
Не си очаквал, че ще го взема сама, без разрешение.
Бях твърде близо и всичко беше на една ръка разстояние.

Като крадла взех твоите погледи и самотата.
Мислите обвързах в редица възелчета, получи се гъста мрежа,
от мечтите си изтъках овал на женска фигура.

В очите си запалих искри от страст, огънят пламна.
Обгърнах ни със сладкия аромат на цветя в косите
и отлетяхме към далечни нощи.

Ти си от Марс, аз съм от Венера.
Далечните планети са светли петна в небето,
изпълнено с нежност.
Нашите думи и ръце се привличат
от силата на гравитацията на живота.